Спор между институциите: Кабинетът оспорва в КС решението за Съвета за мир на Тръмп

Служебното правителство на България се подготвя да внесе официална жалба в Конституционния съд. Поводът е безпрецедентното решение на Народното събрание от изминалия петък. Депутатите гласуваха да задължат Министерския съвет да внесе проект на Закон за ратифициране на споразумението за Съвета за мир. Тази международна инициатива е пряко свързана с американския президент Доналд Тръмп.

Премиерът Андрей Гюров изрази категорична позиция срещу действията на законодателния орган. Според него парламентът превишава своите правомощия. Гюров смята, че депутатите не могат да вменяват конкретни действия на служебната власт. Внасянето на подобно предложение за ратификация е изцяло в правомощията на изпълнителния орган. Поради тази причина кабинетът е готов да сезира Конституционния съд за разрешаване на казуса.

Парламентът не може да вменява действия на служебното правителство, тъй като внасянето на такова предложение за ратификация е изцяло в правомощията на служебната власт.

На 12 март 2026 година парламентарната комисия по отбрана подкрепи проекта за решение за ратификация. Предложението беше внесено и активно подкрепено от представители на „ДПС – Ново начало“. Преди това премиерът Гюров предостави писмен отговор до депутата Васил Пандов. В документа се посочва, че България вече е уведомила САЩ за временното неприлагане на Устава. Основната причина е липсата на проведена законова процедура по ратификация от българска страна.

Външният министър Надежда Нейнски също изрази своите съображения по темата. Тя подчерта, че кабинетът принципно подкрепя всеобхватния план за мир в Газа. Българското правителство обаче споделя резервите на мнозинството държави в Европейския съюз. Тези опасения засягат правния статут на разширената версия на Съвета за мир. Европейските държави и ЕС изразяват сериозна загриженост за узурпиране на ролята на ООН и бойкотират инициативата.

Съветът за мир е мащабна инициатива на Доналд Тръмп за Близкия изток. Основната цел е възстановяване на разрушенията в Газа и трайно поддържане на мира. Споразумението за присъединяване на България беше подписано от Росен Желязков на 22 януари 2026 година в Давос. Подписването се състоя по време на Световния икономически форум. Към момента 25 от общо 62 поканени държави са се присъединили към Устава. Девет от тях вече са ангажирали финансова помощ от 7 милиарда долара.

Доналд Тръмп многократно заяви, че този нов Съвет потенциално може да замени функциите на ООН. Тази перспектива предизвиква остри реакции в международната общност. Важна роля във втория етап на плана за мир в Газа е поверена на Николай Младенов. Въпреки това, вътрешните политически спорове в България поставят участието на страната под въпрос.

Тогавашният външен министър Георг Георгиев коментира темата още на 25 януари. Той заяви, че членството няма да бъде внесено за ратификация в 51-то Народно събрание. Настоящата ситуация създава правен прецедент между двете основни власти в държавата. Правителството остава твърдо в намерението си да защити своите конституционни правомощия.