Спадът на инфлацията в САЩ подкрепи европейските борси
Изненадващият спад на инфлацията в САЩ през ноември подкрепи европейските фондови пазари. Основните индекси в Европа завършиха търговията с ръстове, като EuroStoxx 50 се повиши с над 1%. Пазарите реагираха слабо на решението на ЕЦБ да запази лихвения процент без промяна, тъй като това беше очаквано.
Снимка: Пиксабей
Изненадващият спад на инфлацията в САЩ през ноември подкрепи европейските фондови пазари. Основните индекси в Европа завършиха търговията с ръстове. Това съобщи Дау Джоунс.
Водещият индекс на еврозоната, EuroStoxx 50, се повиши с над 1 процент. Той достигна 5741,71 пункта в края на сесията. Пазарите реагираха слабо на решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) да запази основния си лихвен процент без промяна. Това решение беше широко очаквано.
Еврозоната навлиза в 2026 г. с надежди за икономическо оживление. Основните лихвени равнища са относително ниски.
„В момента няма причина за промяна на лихвените проценти“, заяви Михаел Хайзе, главен икономист на „Ейч Кю Тръст“ (HQ Trust).
Той посочи, че икономиката е в лек подем. Инфлацията остава близо до средносрочната цел на ЕЦБ от 2 процента.
Инфлацията в САЩ през ноември неочаквано спадна под 3 процента. Това засили очакванията за бъдещо понижение на лихвите от Федералния резерв. Анализатори отбелязват, че значимостта на тези данни е ограничена. Причината е частичното спиране на работата на федералната администрация през октомври и първата половина на ноември. Това е довело до пропуски в статистиката.
„Потребителските цени падат, акциите се покачват“, обобщи американската търговска платформа „Слоуп ъв Хоуп“ (Slope of Hope). S&P 500 прекъсна своята 4-дневна губеща серия. Доходността по 10-годишните американски държавни ценни книжа спадна до 4,12%. По 30-годишните – до 4,8%.
В края на сесията водещият германски индекс DAX се повиши с 1 процент. Той достигна 24 199,50 пункта, компенсирайки загубите от предходния ден. Въпреки ръста, част от пазарните участници изразяват скептицизъм относно т.нар. „коледно“ рали. Индексът на средните по капитализация компании MDAX нарасна с 1,39 процента до 30 281,18 пункта.
Новините около отделните компании бяха ограничени. В центъра на вниманието на инвеститорите беше германският отбранителен концерн „Райнметал“ (Rheinmetall). Причината е предстоящата продажба на бизнеса му с автомобилни компоненти.
„Пазарът никога не е харесвал това разделение, което изглеждаше като кошница от две различни компании“, коментира търговец.
Анализатори отбелязват, че заради кризата в автомобилната индустрия не може да се очаква висока продажна цена. Акциите на „Райнметал“ поскъпнаха с 1,5 процента.
Акциите на автомобилните производители продължиха да бъдат избягвани от инвеститорите. Това се случва въпреки решението на Европейския съюз да отложи излизането на автомобилите с двигатели с вътрешно горене от пазара през 2035 г. Новите регулаторни изисквания срещат критики от индустрията. Автомобилните концерни предупреждават, че по-строгите стандарти могат да доведат до повишение на цените. Акциите на „Фолксваген“ поевтиняха с 0,2%, на Бе Ем Ве – с 0,5%, а на „Мерцедес-Бенц“ – с 0,7%.
Най-голям ръст сред компонентите на DAX отчете „Сименс Енерджи“ (Siemens Energy). Акциите поскъпнаха с 3,5 процента. Книжата, свързани с изкуствения интелект, бяха под натиск през последните дни. Възстановяването на акциите на „Оракъл“ (Oracle) на Уолстрийт подкрепи настроенията. Акциите на „Дойче банк“ (Deutsche Bank) се повишиха с 3,2 процента.
В Лондон акциите на „Уитбрeд“ (Whitbread) отчетоха силен ръст от 6,3 процента. Операторът на хотелската верига „Премиер Ин“ привлече нов активен инвеститор – „Корвекс Мениджмънт“ (Corvex Management). Инвестиционният фонд притежава 6,05% от капитала на компанията. Акциите на веригата парфюмерии „Дъглас“ (Douglas) поевтиняха с 3,9 процента. Годишният отчет и прогнозите бяха приети негативно от пазара.
Извън еврозоната британският индекс FTSE 100 нарасна с 0,7 процента. Британската централна банка понижи основния си лихвен процент до 3,75 процента. Силните резултати на Уолстрийт и благоприятните данни за инфлацията в САЩ подкрепиха и швейцарския пазар на акции. Индексът SMI се повиши с 0,8 процента. Европейските пазари приключиха предимно с ръстове.
Инвеститорите отчетоха и добрите перспективи на производителя на чипове „Майкрон Текнолоджи“ (Micron Technology). Това допринесе за успокояване на опасенията за балон в сектора на изкуствения интелект. Акциите на Ю Би Ес (UBS) поскъпнаха с 2,5 процента, подкрепени от очаквания за по-умерени капиталови изисквания към банките в Швейцария. Годишната инфлация в ЕС спадна до 2,4% през ноември 2025 г., докато в еврозоната остана стабилна на 2,1%.
Виенската фондова борса също приключи търговията с леко повишение. Основният индекс ATX нарасна с 0,24 процента. На австрийския пазар в центъра на вниманието бяха акциите на „Ерсте груп“ (Erste Group), „Райфайзен банк интернешънъл“ (RBI) и И Ви Ен (EVN). „Ерсте груп“ получи регулаторно одобрение за придобиването на 49 процента от полската „Сантандер банк Полска“. Сделката е на стойност 6,8 млрд. евро. Тя е сред най-големите трансгранични банкови сделки в Европа през последните години.
Енергийният концерн И Ви Ен отчете спад на консолидираната печалба за финансовата 2024/2025 година. Въпреки това акциите на компанията поскъпнаха с 3 процента. Европейските борси приключиха с ръстове.
Във връзка с второ съдебно дело срещу „Щрабаг“ (Strabag SE) и основните й австрийски акционери, арбитражен съд в Калининград постанови те да заплатят 339 млн. евро. Решението може да бъде изпълнено и срещу активи на „АО Райфайзенбанк“. Банката планира да задели провизия в този размер и ще обжалва решението. Акциите на банката поевтиняха с 2,6 процента.
Инфлацията е под контрол, особено еквивалентната наемна цена, която се върна до нива отпреди пандемията. Въпреки това, управителят на Федералния резерв Стивън Миран твърди, че “фантомната инфлация” изкривява решенията. Той настоява за по-съществено понижение на лихвите. Рапъртъникът на Федералния резерв Рапъл Бостик предупреждава за риск от ускоряване на инфлацията в САЩ над 2,5% през 2026 г. Той не вижда основание за допълнителни понижения на лихвите. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард отбеляза, че прогнозата за инфлацията остава по-несигурна поради възможни американски мита.
