Социолози и партии с разнопосочни реакции след оставката на Румен Радев и заявка за нова политическа сила

След като на 19 януари 2026 година президентът Румен Радев обяви своята оставка, която ще бъде официално подадена на 20 януари, политическата сцена в България е в очакване на нов политически проект. Това е първата оставка на действащ президент в историята на страната, събитие, което предизвика широк отзвук и множество коментари от социолози и политически партии.

В предаването „Още от деня“ по БНТ социолозите Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“ и Евелина Славкова от „Тренд“ определиха посланията на Радев като очаквани. Новото, според тях, е била прошката, която е поискал от българските граждани. Радев е признал грешките си и е отправил критики към „порочния модел на управление“ и „кукловодите“, контролиращи политиката. Оставката му идва след срив на правителството през декември 2025 г., поради протести срещу бюджета и отказ на партии да формират нов кабинет.

Ивайло Мирчев от „Продължаваме промяната – Демократична България“ коментира:

„Ние сме предвидими: без отклонения, без компромиси с националния интерес и геополитическите позиции, с антикорупционна и икономическа програма като гръбнак на европейското бъдеще на страната. Който иска управление с тази перспектива, ще трябва да се съобрази с тези репери — и да се позиционира спрямо тях. Това се отнася и за заявката на Радев и неговия политически проект. Нашата коалиция не предлага нито лесни, нито популистки решения, нито бяга от отговорност, използвайки идеята за прякото допитване до хората. Реформите изискват политическа воля и поемане на отговорност.“

Боряна Димитрова и Евелина Славкова смятат, че партиите, с които Румен Радев ще се яви, не са във фокуса на общественото мнение. По-интересно ще бъде към кое политическо семейство ще се ориентира, търсейки двусмисленост и сигнали и вляво, и вдясно. Предполага се, че Радев ще създаде собствена политическа партия за участие в предстоящите предсрочни парламентарни избори – осмите за последните години, на фона на политическа криза и протести.

Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“ посочи:

„Най-сложна е ситуацията на по-малките политически партии в парламента, които по редица теми имат сходни позиции, не напълно покриващи, но сходни с президента. Те биха били сериозно потърпевши от влизането му. И ми се струва, че и те търсят своите опции, дали да бъдат по-радикални с по-ясно очертани разграничителни линии както видяхме от Костадинов, който много ясно постави своите разграничителни линии или да бъдат по меки с отворена врата, но още е рано и сме на етапа на емоциите от този проект.“

Евелина Славкова от „Тренд“ добави:

„Някои от малките политически партии ще се надяват на колаборация с Радев. По-големите, естествено е, че ще критикуват и ще влязат в конфронтация с него.“

По време на кампания, според Славкова, никоя партия не бива да обявява с кого ще се коалира. Радев също вероятно няма да отговори с кого би се коалирал след изборите, ако не му достигат депутати.

От ГЕРБ заявиха, че техен приоритет е да защитават европейските ценности, а не да се борят срещу Радев. Деница Сачева от ГЕРБ-СДС подчерта, че ГЕРБ ще остави на Радев да се бори с реалността. Тя зададе въпроса какви са плановете му за управлението на България и дали става въпрос за запазване на парламентарната демокрация или за президентска република.

От „Продължаваме Промяната“ пък попитаха Радев за геополитическата ориентация на България, защо е поискал референдум за еврото и защо не е защитил машинното гласуване. Асен Василев от ПП-ДБ попита дали Радев иска силна България в силна Европа или България по „орбанов“ модел.

Според Божидар Божанов от „Да, България“, влизането на Радев в реалната политика ще го изправи пред трудни избори. Той посочи, че Радев слиза от „комфорта на кулата си“, където не се е налагало да прави компромиси. Божанов обвини Радев в „бланкетен популизъм“ вместо програмна реч.

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов разкритикува Радев, че присвоява тезите на партията му и го предизвика на дебати. От ИТН Слави Трифонов приветства Радев на политическия терен, но подчерта ясната дясна, традиционна и консервативна позиция на своята партия. Вицепрезидентът Илияна Йотова ще поеме длъжността до януари 2027 г.

Почетният председател на АПС Ахмед Доган обяви подкрепа за Румен Радев. Той призова за образуването на антимафиотски фронт срещу „превзетата държава“, за демонтиране на „дълбоката държава“ и рестарт на демокрацията. Лидерите на МЕЧ Радостин Василев и на „Величие“ Ивелин Михайлов също виждат Радев като възможен съюзник, приветствайки решението му.

Иво Христов, бивш началник на кабинета на Радев, посочи, че апелът към президента да се включи в политиката идва от отчаянието от „сегашната политическа сергия“. Той смята, че основният опонент на Радев е политическата класа в нейната цялост. Боряна Димитрова прогнозира три основни битки: за първото място, за съюзника и дали изборите ще решат въпроса с управлението или ще последват нови.

Датата на предсрочния вот е неясна, но вероятността е за отлагане след 29 март. Единствено от „ДПС-Ново начало“ все още не са коментирали темата.