Сметната палата: Само 5 сигнала за корупция при европрограми за 13 млрд. евро за три години

Едва пет сигнала за корупция с европейски средства са подадени в българските институции между 2021 и 2023 година. Това е при общ обем от близо 13 млрд. евро, предвидени за 13 програми през програмния период 2021-2027 г. Данните са от одит на Сметната палата, който отчита и наложени само две глоби за този период. Тези констатации поставят под въпрос ефективността на антикорупционните мерки в страната.

Одитът на Сметната палата е обхванал девет органа на изпълнителната власт, управляващи средства от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ). Той разкрива сериозни дефицити на стратегическо, координационно и оперативно ниво в борбата с корупцията. Докладът от над 250 страници посочва ниска ефективност на предприетите мерки. Към януари 2025 г. липсва ефективен стратегически документ, който да дефинира дългосрочни политики за превенция и противодействие на корупцията.

Сред основните проблеми, идентифицирани от одита, са: неясни правила в Националната антикорупционна стратегия, липса на конкретни показатели за измерване на напредъка и лоша координация между институциите. Заседанията на Националния съвет по антикорупционни политики са били нередовни, а за осем месеца органът не е имал председател. Държавата не е създала задължителна методология за оценка на корупционния риск, което води до занижен контрол в министерствата.

Допълнителен проблем е липсата на ясни правила за поведение на лицата на високи постове. Действащият Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация не обхваща министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите и началниците на политически кабинети. Това създава празноти относно контакти с лобисти, приемане на подаръци и други специфични рискове. Липсата на надежден надзорен механизъм и санкции за нарушения подкопава усилията за борба с корупцията. В отговор на препоръките от международната група ГРЕКО, през 2024 г. е стартирала работа по създаването на специализиран Кодекс за поведение на лицата, заемащи публични длъжности в централната изпълнителна власт.

Относно подаването на сигнали, европейските наредби изискват разглеждането на анонимни сигнали, но българското законодателство (Административно-процесуалният кодекс) го забранява. Това често води до оставяне на анонимни сигнали без последствия. От подадените сигнали през одитирания период, само пет са съдържали данни за корупция, несъвместимост или конфликт на интереси. От тези сигнали, проверки са възложени по три, но те са приключили без последствия. По два сигнала в МЗХ, регистрирани през 2021 г., проверки не са възложени поради анонимност на сигналите. Наложените административни наказания са само две глоби – една за конфликт на интереси в МЗХ (1000 лева) и една за неподаване на декларация в МИР.

Одитният доклад разкрива и неизпълнени мерки, като например в МВР, където почти всички мерки за борба с корупцията са отчетени като изпълнени, с изключение на тези, свързани с ограничаване на злоупотребата с правомощия от органите на Пътна полиция. Рискът от корупционни прояви в тази сфера остава висок.

Липсата на достатъчна прозрачност в работата на националните координационни органи също намалява общественото доверие. Например, отчетите на Съвета за прилагане на националния координационен механизъм за върховенство на правото са публикувани само на английски език, което не информира българската общественост. Контролът често е формален – инспекторатите проверяват само дали декларациите за имущество и интереси са подадени навреме, без да проверяват достоверността им. Одитните звена в министерствата рядко планират проверки в посока борба с корупцията.

Социологическо проучване, възложено от Сметната палата през юни 2024 г., допълва картината. То показва, че 19% от неодобрените кандидати за финансиране имат съмнения за корупция, а 25% са имали личен или индиректен опит с корупционни практики. За сравнение, при бенефициентите тези дялове са съответно 3% и 9%. Въпреки че над 70-84% от анкетираните декларират готовност да подадат сигнал, реално подалите са едва 1-3%. Сметната палата отчита, че основните пречки са страхът и липсата на защита (67%), както и недоверието в институциите (36%). Половината от подалите сигнали не са удовлетворени от реакцията, а някои дори са загубили работата си.

В отговор на тези констатации, Сметната палата е дала 15 препоръки към ръководителите на одитираните организации, включително 9 препоръки и 8 подпрепоръки към министър-председателя. Тези препоръки трябва да бъдат изпълнени до 30 ноември 2026 г. Докладът е изпратен за сведение и на председателите на постоянните парламентарни комисии по превенция и противодействие на корупцията и по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, както и на Европейската сметна палата и Европейската комисия. Допълнително, Европейската служба за борба с измамите (OLAF) е препоръчала възстановяването на около 7 млн. евро по 11 проекта, а Европейската прокуратура разследва потенциално източване на 10 млн. евро от бюджета на ЕС чрез схеми за измама, достигайки до европейски чиновници, както съобщава The New York Times.