Служители от Агенцията за борба с градушките блокираха командни пунктове с искане за по-високи заплати

Служители на Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ започнаха мащабни протестни действия в цялата страна. Основното недоволство е насочено срещу ниските възнаграждения и изключително тежките условия на труд. Началото на недоволството бе дадено пред командния пункт в пловдивското село Голям Чардак. Протестът е организиран от КНСБ и е планиран като тридневен символичен акт на недоволство. Акцията започна рано сутринта с участието на около 200 души от различни региони.

Работещите в сектора настояват за незабавно увеличение на заплатите с 250 евро. В момента ракетоносителите получават средно около 500 евро месечно. Това ги поставя на прага на бедността според синдикалните организации. Общо 790 ракетострелци обслужват 262 площадки в страната, като техният труд е съпроводен с висок риск. Подобни искания за достойно заплащане не са изолиран случай. Наскоро се проведе и протест на държавни служители в Бургас с искания за 20% увеличение.

Заплатата е сравнима почти с нискоквалифициран труд. Нашата работа е рискова и не може да продължава на такава ниска заплата. Не стига просто за сметки, за вода. Ние сме почти на прага на бедност.

Служителите алармират за липса на базови битови условия на много от работните площадки. На голяма част от местата липсват електрозахранване и течаща вода. През летните месеци температурите във фургоните достигат над 45 градуса. Без климатици и хладилници работата става непосилна за кадрите в агенцията. Работещите са принудени да носят десетки литри вода за най-елементарни нужди.

На много от площадките няма електрозахранване, водоснабдяване. Температурите при откриване на сезона са ниски, а през лятото стават непоносимо високи – над 45 градуса в работните фургони. При площадки без захранване сме само на панели – без възможност за охлаждане, без климатик, без хладилник.

Според данни от синдикатите, доходите в системата изостават с над 30% спрямо други сектори. Въпреки обявеното еднократно допълнително възнаграждение от 500 лева, служителите остават скептични. Те подчертават, че системните проблеми изискват устойчиви финансови решения в държавния бюджет. Липсата на млади кадри е друг критичен проблем. Новите служители често напускат системата след броени дни.

Няма млади хора. Дори да дойде някой, изкарва няколко дни и си тръгва. Не само заплащането, а и условията на труд са безобразно тежки. Печем се през лятото, когато хората се крият от жегата – ние тогава работим.

Ежедневните трудности включват и липса на отопление през преходните сезони. Колеги от различни полигони описват мизерни условия, които не отговарят на съвременните стандарти.

Всеки път, когато ходим на работа, трябва да носим поне по 5-6 туби по 10 литра вода – за миене, за тоалетна, за най-елементарните нужди. Някои колеги нямат нито ток, нито вода. Отопляват се на газ. Условията са под всякаква критика.

Рискът за земеделската продукция е реален, ако исканията на протестиращите не бъдат изпълнени. Сезонът за борба с градушките започва през май. Без активната работа на полигоните реколтата остава напълно незащитена. Синдикатът предупреждава, че ако не се постигне споразумение, протестите могат да прераснат в безсрочна стачка.

Ако ние не започнем работа, не виждам какво ще се задържи. Без нас няма кой да защити продукцията. Няма реколта, която да бъде спасена без нас.

Служителите продължават да настояват за конкретни ангажименти от страна на Министерството на земеделието и храните. Те са категорични, че обещанията за реформи вече не са достатъчни за нормалното функциониране на системата.