Случаят „Петрохан“: Будизмът като параван или обяснение за трагедията?

Случилото се в бившата хижа „Петрохан“ продължава да предизвиква въпроси относно духовните убеждения на Ивайло Калушев. Въпреки че той публично се е определял като последовател на източното учение, експертите са категорични, че действията му нямат общо с автентичната философия. Регистрираните у нас будистки общности официално обявиха, че учението е напълно несъвместимо с причиняването на вреда, агресия и отнемането на живот.

Индологът проф. Милена Братоева от СУ „Св. Климент Охридски“ подчертава, че поведенческият код на будизма изисква строг контрол над егото и стремеж към добродетелност. Според нея насилието под каквато и да е форма противоречи на основните принципи на учението.

Представата, че ако искаш наистина да постигнеш крайния резултат, така нареченото освобождение или нирвана, първо трябва да станеш добродетелно същество. Започваш да следваш трайно в живота си определени етически правила. Най-важното сред които е за ненасилие, между другото. Ахимса, тоест способността да не нанасяш вреда на друго живо същество.

В контекста на трагедията, убийството и самоубийството се разглеждат като действия, които не носят духовно спасение. Проф. Братоева обяснява, че смъртта не е автоматичен път към освобождението и на подобни актове не се гледа с добро око. Изследователите посочват, че Калушев вероятно е създал своя „авторска религия“ или култ, който се е отдалечил от класическите будистки норми. Експерти по източна философия отбелязват, че той е използвал титлата „учител“, за да гради авторитет, но е интерпретирал идеите през собствена призма.

Някои анализатори виждат в структурата на групата характеристики, присъщи на всяка една секта, където култът към личността доминира над доктрината. Същевременно стана ясно, че Калушев е имал сериозно влияние в пещерното движение още от 90-те години. Той често е бил заобиколен от малки групи последователи, живеейки в изолация в различни части на страната. Близки до него хора си го спомнят като лектор, който часове наред е говорил за илюзорния характер на контрола в човешкия живот.

Всички ние ще умрем, със сигурност, всички ние живеем един живот, в който целият ни контрол е илюзорен.

Разследването установи, че телата на намерените мъже са били едно до друго, без следи от местене, което засилва мистерията около последните им моменти. Докато будизмът проповядва, че човешкият живот е най-ценният инструмент за постигане на просветление, събитията в „Петрохан“ сочат към радикално отклонение от тези ценности. Други източници твърдят, че Калушев е действал като шаман и е използвал нетрадиционни методи за въздействие, което допълнително размива границата между религия и опасна манипулация.

В крайна сметка законът за причината и следствието (кармата), който е фундаментален за източната мисъл, предполага, че всяко действие носи тежки последици за съзнанието. Трагедията на Петрохан остава обект на сериозен анализ, но за специалистите връзката с истинския будизъм остава само привидна.