След ареста на Мадуро: Геополитическите интереси на САЩ и рисковете за Европа

Международната общност остава в напрежение седмица след операция „Абсолютна решителност“, довела до залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро. Действията на Вашингтон предизвикват въпроси относно стратегическите интереси на САЩ и потенциалните опасности за европейската общност. Анализът на Мария Чернева в „След новините“ разглежда тези сложни аспекти.

Преди да бъде заловен, Николас Мадуро рязко промени тона си към САЩ. В специално послание към Доналд Тръмп, излъчено на 1 януари, той заяви готовност за сътрудничество:

„Правителството на Съединените щати знае това – че ако искат споразумение за борба с трафика на наркотици, ние сме готови да го направим. Ако искат петрола на Венецуела, Венецуела е готова да приеме американски инвестиции, като тези на „Шеврон“.“

Тази промяна не е случайна. Наградата за ареста на Мадуро ескалира от 15 милиона долара по време на първия мандат на Тръмп до 50 милиона долара през август миналата година. Американските прокурори го обвиниха в трафик на наркотици, а главният прокурор на САЩ Пам Бонди заяви:

„Мадуро използва чуждестранни терористични организации като „Tren de Aragua“, „Синалоа“ и „Картела на слънцата“, за да внася смъртоносни наркотици и насилие в страната ни.“

Последваха конкретни действия. САЩ извършиха 35 удара срещу венецуелски трафикантски кораби, при които загинаха най-малко 115 души. Вашингтон изпрати и флотилия от бойни кораби в южноамерикански води, обявявайки „въоръжен конфликт“ с наркокартелите. След като обяви 96 процента от унищожените наркотици, внасяни по вода, Тръмп нареди блокада на всички нефтени танкери от и за Венецуела. В отговор правителството на Мадуро мобилизира паравоенни структури, проведе военни учения и разположи хиляди противовъздушни системи. Тръмп не изключи дори разполагането на американски войски във Венецуела, заявявайки:

„Просто трябва да се погрижим за Венецуела.“

Скритите операции на ЦРУ в Каракас са факт отдавна.

Операция „Абсолютна решителност“ е резултат от четири месеца планиране и наблюдение, включително навиците на Мадуро и дори на домашните му любимци. Създадена е била точна реплика на укритието му за отработване на маршрутите за проникване. Генерал Дан Кейн, началник на Обединения комитет на началник-щабовете, определи операцията като

„дискретна, прецизна, проведена в тъмните часове и кулминация на месеци планиране и репетиции.“

Реакциите са смесени. Милиони венецуелци, избягали от режима, приветстваха събитието, докато в Каракас имаше шествия в подкрепа на Мадуро. Международната общност и ЕС, макар да смятат Мадуро за нелегитимен диктатор, изразяват опасения за нарушаване на международното право. Дори американците са предпазливи. Журналистът Христофор Караджов отбелязва, че въпреки „ювелирната“ акция, американците се питат:

„Добре, защо е всичко това? Съдбата на Венецуела трябва да се реши по някакъв начин. Трябва да има избори, трябва да има някаква промяна. Иначе какъв е смисълът? Махна се главата на този режим, всичко друго си остана.“

Въпреки че Мадуро е обвинен в трафик на стотици тонове кокаин, 90% от него е предназначен за Европа. Това повдига въпроса защо първата акция на Тръмп не е срещу Мексико, основен канал за фентанил към САЩ. Изглежда, че фокусът е върху петрола. Доналд Тръмп не крие намеренията си:

„Ще накараме нашите много големи петролни компании от САЩ, най-големите в света, да влязат, да похарчат милиарди долари, да поправят силно повредената петролна инфраструктура и да започнат да печелят пари за страната.“

Венецуела притежава най-големите петролни резерви в света – 17%. Въпреки това, производството е под един процент. Голяма част от находищата са стари, а американските компании бяха изгонени и национализирани по времето на Уго Чавес. Въпреки че американските рафинерии са оборудвани за тежкия венецуелски петрол, бизнесът остава предпазлив. Христофор Караджов обяснява:

„Петролният бизнес е предпазлив бизнес, най-вече защото налага много дългосрочни инвестиции. За да се развият тези мощности, са нужни инвестиции от порядъка на 100 милиарда долара. Компаниите няма да ги направят, ако не се чувстват стабилни в тази ситуация.“

Венецуела обаче е богата и на други ресурси – злато, железни руди, гори. Експертът Боян Рашев подчертава:

„Венецуела има злато, железни руди, гори – има абсолютно всичко. Това е страна, управлявана по безумен начин последните 20 години. Абсолютна мизерия. Хората живеят без ток, без вода, без храна. Цветът на нацията се е разбягал по целия свят.“

Въпреки наситения пазар с горива, венецуелският петрол е дефицитна стока. Боян Рашев уточнява:

„Говорим за много специфичен, тежък нефт, използван за мазут и асфалт. Венецуелският нефт е в основата на около 50 процента от асфалта в Китай.“

Именно тук прозира по-ясно американският интерес. Над 70% от венецуелския петрол се изнася за Китай, който е най-големият кредитор на Венецуела и доставчик на оръжие, заедно с Русия и Иран. Как се стигна до ескалацията на напрежението между САЩ и Венецуела?

Според Боян Рашев,

„Това, което се случва във Венецуела и Иран, е част от голямата битка между САЩ и Китай за глобално надмощие.“

След ареста на Мадуро, американската администрация на Тръмп се стреми към засилен контрол върху държавната петролна компания PDVSA и нейните износни канали. Това включва нови договори, които да дадат предимство на американски компании при достъп до тежкия венецуелски нефт. В същото време, Техеран и Пекин се опитват да укрепят позициите си в Каракас, изпращайки спешни технически екипи за ремонт на рафинерии и инфраструктура, за да предотвратят пълен контрол на Вашингтон над петролния сектор.

Венецуелският тежък нефт е ключов не само за китайското пътно строителство, но и за глобалните вериги за доставка на асфалт и мазут – сегменти, в които европейските компании имат силно присъствие. Концентрацията на контрола върху този ресурс в ръцете на САЩ може да ограничи маневреността на ЕС при инфраструктурни и енергийни проекти. Европейски анализатори предупреждават, че санкционираният венецуелски петрол може да бъде „пребрандиран“ и пренасочен през трети страни, което ще затрудни ЕС да проследява произхода на суровината и да създаде нови зависимости от САЩ като основен посредник. Ако Вашингтон наложи режим, при който ЕС купува венецуелски петрол предимно през американски посредници, това ще намали енергийната автономия на Европа и ще усложни опитите ѝ за диверсификация след кризите с руския газ.

Интересно е, че Тръмп води преговори със заместничката на Мадуро – Делси Родригес. Христофор Караджов отбелязва, че

„Най-тревожното е, че думата демокрация отсъства от обясненията на Белия дом.“

Сферите на влияние се променят, старите правила се разпадат, а новите тепърва се пишат. Този процес засяга директно Европа, която може да се окаже в положение на двойна зависимост – от американския военен чадър и от американски енергоносители, ако САЩ използват руското и китайско влияние в Латинска Америка, за да натиснат ЕС да купува по-скъпи американски продукти. Част от европейските коментатори гледат с тревога на факта, че САЩ все по-често действат едностранно, което може да ерозира международното право, в основата на външната политика на ЕС. Какво се случва във Венецуела и нарушено ли е международното право?