Скрит бърнаут: Кой се грижи за психичното здраве на българските лекари и сестри?

Емоционалното изтощение и професионалното прегаряне сред медицинските специалисти в България са широко разпространен, но пренебрегван проблем. Тази чувствителна тема беше представена от доц. Момчил Баев, преподавател в Нов български университет и основател на фондация „Астра Форум“. Той представи монография, разкриваща скритите предизвикателства пред тези, които ежедневно се сблъскват с травми и човешка болка.

Въпреки бързото развитие на технологиите, медицинските работници остават сърцето на системата. Те обаче често са претоварени, недооценени и сами в борбата със стреса. Проучване сред 430 медицински специалисти у нас разкрива тревожни данни. Над половината изпитват отчаяние, тревожност и депресия, а над 40% имат проблеми със съня. Всеки втори осъзнава необходимостта от лечение.

Общественото схващане е, че лекарите трябва да бъдат непоклатими. Смята се, че успешното завършване на медицинско образование гарантира психично здраве. Но зад белите престилки често стоят хора, носещи огромна тежест – от емоционално изтощение до травми от срещи със смъртта. Д-р Ивелина Георгиева сподели личен инцидент от началото на кариерата си. В спешно отделение тя трябвало да поеме жертви от катастрофа, които се оказали нейни приятели, без да е подготвена за това предизвикателство.

Младите лекари се сблъскват с неподготвена за тях реалност в болниците. Липсата на психологическа подготовка и умения за комуникация с пациенти често води до професионални травми. Те остават сами в справянето с тях. Ерозията на медицинския идеализъм не е плод на дългогодишен стаж. Според млади лекари тя е вградена във фундаментите на тяхното образование. Напрежението, стресът, токсичната работна среда и постоянното потискане на емоциите допринасят за прегарянето.

Този проблем остава скрит. Много здравни мениджъри отказват да участват в диалога за психичното здраве на екипите си. Доц. Баев разказа как е изпратил предложения за съдействие с конкретни практики към 200 лечебни заведения.

„Изпратихме информация с предложения за съдействие към около 200 лечебни заведения, познайте колко отговориха“ – така ученият провокира залата.

Само две болници са отговорили, и то с откази. Едната учтиво заявила, че персоналът им няма нужда от такава подкрепа. Другата рязко се отдръпнала, твърдейки, че разполага със специалисти по психично здраве. Доц. Баев обаче отбелязва, че често тези специалисти липсват или не изпълняват такава функция. В България хората, включително медиците, трудно търсят психологическа помощ.

Въпреки негативната картина, монографията представя конкретни модели за подобряване на психичното здраве. Ключово е болничните ръководства да бъдат отворени към прилагането на психологически инструменти и добрия опит. Това проучване е представено на 20 януари 2026 г. в Аулата на Националния център по заразни и паразитни болести. За справка, според предишни проучвания, над половината лекари у нас са били жертва на вербална агресия, както е отбелязано в тази свързана статия. Назначаването на повече медицински сестри може да повиши удовлетвореността на болничния персонал, според друго проучване.