Сивата икономика: Работодателите и държавата носят най-голяма отговорност, но губещи са гражданите
Според проучване на „Галъп“, 43% от българите смятат, че отговорността за сивата икономика е разпределена поравно между работодатели, държава и работници, въпреки че 27% сочат работодателите като основен виновник. Въпреки че държавата губи милиарди левове от сивия сектор (34-36% от БВП), 54% от анкетираните са категорични, че най-големият губещ са самите граждани.
България продължава да държи тревожно първо място в Европейския съюз по дял на сивата икономика. През 2025 г. този дял се запазва висок, достигайки около 34% до 36% от Брутния вътрешен продукт. Икономисти изчисляват, че този финансов ресурс възлиза на около 62,5 млрд. лева, които не постъпват в държавния бюджет. Това сериозно ограничава възможностите за финансиране на важни социални услуги.
Темата за мащабите на сивата икономика и кой носи най-голяма отговорност беше централна в предаването „Референдум“. В дискусията участваха експерти като Мария Минчева – зам.-председател на БСК, Любослав Костов – главен икономист на КНСБ и преподавател в УНСС, Димитър Събев от БАН, както и финансовите експерти Емил Попов и Стойне Василев.
Според представително проучване на „Галъп“, проведено за предаването, общественото мнение е силно разделено относно отговорността. 27% от анкетираните смятат, че работодателите носят най-голяма вина за съществуването на сивия сектор. Близък дял – 25% – посочват държавата и контролните органи като основни виновници. Интересен е фактът, че едва 5% от анкетираните са на мнение, че работниците, които приемат плащане „в плик“, са отговорни.
Общественото мнение обаче категорично подчертава комплексния характер на проблема: цели 43% от участниците в анкетата смятат, че отговорността се носи от всички поравно. Икономисти и експерти подчертават, че сивата икономика е дълбоко вкоренена, особено в секторите хотелиерство и ресторантьорство, селско стопанство и строителство, където тя е свързана с навици и липса на ефективен контрол.
По отношение на това кой губи най-много от този модел, общественото мнение е изключително ясно. Над половината от анкетираните – 54% – посочват, че гражданите са най-големият губещ от сивата икономика. 41% смятат, че най-много дивиденти губи държавата. Едва 4 на сто са на мнение, че самият бизнес страда най-много от тези практики.
В отговор на хроничния проблем, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) подготвя нов пакет от законови промени. Целта е да се ограничат финансовите стимули за участие в сивата икономика, както за бизнеса, така и за работниците. От страна на работодателските организации се настоява за по-целенасочени мерки, докато синдикатите подчертават, че въпреки ниския процент в анкетата, работниците, приемащи нерегламентирани плащания, също носят част от отговорността.
Въпреки че темата за сивата икономика доминираше, проучването на „Галъп“ засегна и друга актуална тема – назначаването на особен управител в „Лукойл- България“. 37% отбелязват, че този акт е в полза на политически интереси. 21% определят външен натиск като основен фактор за решението, докато 13% виждат в особения управител полза за националната сигурност.
