Сирни Заговезни 2026: Традициите за прошка и силата на пречистващия огън

Днес, 22 февруари 2026 г., България отбелязва един от най-обичаните народни празници – Сирни Заговезни. Този ден винаги се пада в неделя, точно седем седмици преди Великден. Празникът поставя началото на Великия пост и е символ на пречистването и новото начало.

Основният смисъл на деня е взаимното опрощение. Младите задължително посещават домовете на своите по-възрастни роднини. Синовете и дъщерите отиват при родителите си, а кръщелниците при своите кумове. Ритуалът изисква по-младите да направят три поклона и да целунат ръка на по-старите. Те изричат думите „Прощавай!“, на което се отговаря с „Господ да прощава, простено да ти е!“. Затова празникът е известен още като Неделя на Всеопрощението. Повече информация за традициите можете да намерите в статията Сирни заговезни е, иска се прошка.

В православните храмове днес се отслужват специални църковни служби. Вечернята включва Молитвата на св. Ефрем Сирин и специфичния чин на прошката. **Сирни Заговезни бележи последния ден, в който е разрешена консумацията на млечни храни преди Великденския пост.** Преди седмица вярващите отбелязаха Месни Заговезни, когато за последно се яде месо.

Един от най-впечатляващите елементи на празника са ритуалните огньове. Те имат различни имена в отделните региони – оратник, олелия, урбалки или гаганици. **Паленето на огън символизира възраждащата се природа и победата на светлината над тъмнината.** В Северозападна България съществува уникалният обичай „Камила“. Двама ергени се преобличат като фантастичен персонаж с конски череп, за да прогонят злото от селото. Влюбените момци пък хвърлят запалени стрели от див дрян в двора на своята любима. Това е последното позволено любовно обяснение преди забраната на сватбите до Великден.

Трапезата на Сирни Заговезни е богата на обредни ястия. Задължително присъстват яйца, сирене, масло и бяла халва. **Централен момент за децата е обичаят „хамкане“, при който се залюлява сварено яйце или парче халва на бял конец.** Децата се опитват да го захапят без помощта на ръцете си. След това конецът се запалва, а възрастните гадаят за здравето и плодородието през годината. Черупките от яйцата се хвърлят на пътя, за да носят кокошките повече яйца. Празненствата често завършват с песни и танци в местните читалища до полунощ.