Сирените извиха, но научихме ли урока си? Какво да правим при реална опасност
Днешният тест на сирените и системата BG-ALERT отново постави въпроса за реалната готовност на населението при криза. Докато държавата провежда мащабни учения, личната подготовка остава ключова за оцеляването при пожар, наводнение или земетресение. Експерти съветват всяко домакинство да има подготвена „раница за бедствия“ и ясен план за действие.
Снимка: iStock by Getty Images
Днес в цялата страна прозвучаха сирените на Националната система за ранно предупреждение, а хиляди смартфони получиха тестови съобщения от системата BG-ALERT. Тренировката провери техническата изправност на системите, но повдигна един много по-важен въпрос: освен да чуем сигнала, знаем ли как да реагираме, ако заплахата е истинска?
Паниката е лош съветник, а знанието е най-доброто оръжие в кризисна ситуация. Докато държавата тества своите механизми, отговорността за личната безопасност остава в ръцете на всеки гражданин. Темата за готовността е по-актуална от всякога, особено на фона на наскоро приключилото в Монтана едно от най-мащабните учения на НАТО за управление при извънредни ситуации – „BULGARIA 2025“, в което се включиха над 40 държави. Това показва, че подготовката за сложни кризи е основен приоритет на най-високо ниво.
От Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН) към МВР предоставят ясни насоки за действие при различни заплахи. Важно е всеки да се запознае с тях, преди да се наложи да ги прилага.
При пожар: Всяка секунда е ценна
Ако пожарът е малък, опитайте да го загасите с пожарогасител или вода, но само ако не засяга електрически уреди. При по-голям пожар, евакуирайте се незабавно, без да губите време за събиране на вещи. При задимяване, покрийте устата и носа си с влажна кърпа и се движете ниско до земята – токсичният дим е по-смъртоносен от пламъците. Ако дрехите ви се запалят, спрете, легнете на земята и се търкаляйте, докато огънят угасне.
При наводнение: Височината е спасение
Превенцията тук е ключова. Информирайте се за риска от наводнения във вашия район и определете безопасни маршрути за евакуация към по-високи места. При непосредствена опасност изключете тока и газта, преместете ценностите нависоко и незабавно напуснете дома си. Ако сте блокирани, качете се на най-горния етаж или на покрива и сигнализирайте на телефон 112. Никога не пресичайте бързотечащи води, независимо дали сте пеша или в автомобил.
При земетресение: Не тичайте навън веднага
При първия трус най-безопасното място е вътре, далеч от прозорци и външни стени. Застанете под каса на вътрешна врата, до носеща стена или под здрава маса. Не използвайте асансьор. Евакуирайте се едва след като първоначалният трус отмине, като се движите бързо, но внимателно по стълбите. Навън стойте далеч от сгради, стълбове и електропроводи.
Въздушна опасност и състоянието на укритията
На фона на геополитическото напрежение, въпросът за укритията е особено чувствителен. Истината е, че състоянието им е тревожно. От общо 551 убежища с висока степен на защита в България, едва 31 са в добро състояние, а 100 са напълно неизползваеми. Мазетата на много панелни блокове, проектирани като противорадиационни укрития, днес са занемарени. Част от станциите на софийското метро могат да послужат за защита, но не всички са оборудвани като пълноценни бомбоубежища.
„Западният радиус на първа метролиния е изпълнен с идеята за противоатомно убежище. Поради тая причина са и въпросните тежки стоманени врати… Впоследствие поради промяна на нормативната база, останалите участъци не са изпълнени с такива. Искам да успокоя зрителите… че всъщност новите метростанции са изпълнени по-добре с по-дебели носещи плочи и конструкции, отколкото старите такива.“
— Николай Николов, началник на експлоатацията на „Метрополитен“ (в по-ранно интервю за бТВ)
При липса на достъпно укритие, съветите са да се херметизира вътрешно помещение в жилището с подръчни материали и да се избягват високите етажи, които са уязвими при атаки с дронове.
Вашата лична подготовка е решаваща
Оцеляването зависи от предварителната подготовка. Всяко домакинство трябва да има „раница за бедствия“ с най-необходимото:
- Вода: предвидете поне 3 литра на човек на ден за минимум 72 часа.
- Храна: консервирани и пакетирани храни, които не изискват готвене.
- Аптечка: материали за първа помощ, болкоуспокояващи и личните ви лекарства за няколко дни напред.
- Други: фенерче с батерии, радио, свещи, кибрит, документи, пари в брой и заредена външна батерия за телефон.
Днешните сирени бяха само звук. Но той трябва да бъде напомняне, че в реална криза най-ценният ресурс е нашата собствена подготовка и способността ни да действаме бързо, адекватно и без паника.
