Символите на Рождество Христово: Вечното послание на вярата и смирението

Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните. Днес, на 25 декември 2025 г., в българските православни храмове се отслужва празнична Златоустова света литургия, възвестяваща раждането на Спасителя. В ранното християнство датата на празника не е била фиксирана, като Източните църкви са го чествали на Богоявление (6 януари) още преди 336 г. Арменската църква и до днес празнува Рождество Христово на 6 януари.

Тропарът за празника звучи така:

„Твоето рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието. Защото в него онези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Изтока от висините. Господи, слава на Тебе!“

Според евангелския разказ на светите евангелисти Матей и Лука, светата Дева Мария и праведният Йосиф пътували към Витлеем за преброяване. Поради липса на подслон, Младенецът Иисус се ражда в пещера извън града, където пастири приютявали своите животни. Този акт на раждане в скромна обстановка показва величието на смирението и послушанието към Бога.

Иконографията на Рождество Христово е богата на символи. В центъра на иконата е Христос, поставен в ясла. В някои по-детайлни изображения, Спасителят лежи в каменна „люлка“, което е алюзия за Разпятието и Възкресението. Животните в сцената – волът и магарето – топлят Младенеца с дъха си. Волът символизира Израил (родените в закона), а магарето – езичниците, показвайки участието на цялата природа в раждането на Спасителя.

Божията майка, светата Дева Мария, е централен образ в иконата. Тя е изобразена изпълнена със страхопочитание или с любов е обгърнала главицата на своя Отрок. Свети Йосиф винаги е на разстояние от Христос, често с ръка на главата, изразявайки озадачение от случващото се, което надхвърля човешката логика. Той е истински праведник, приел отговорността да защити Мария и детето ѝ след Божието откровение за тайната на въплъщението.

Влъхвите (мъдреците) с дарове са изобразени като конници, следващи Витлеемската звезда. Те поднасят своите дарове на новороденото: злато за Царя, ладан за Бога и смирна за Човека. Тези трима мъже – Валтасар, Каспар и Мелхиор – символизират другите народи, които ще приемат Христос като Месия. Даровете им вдъхновяват традицията за подаряване на подаръци.

Ангелите, които възвестяват раждането на Спасителя, представляват небесния свят. Тяхното песнопение чуват първи пастирите, които символизират човешкия род. Всички те участват в събитието на раждането, изпълнени със страхопочитание, защото Бог, Който създаде света, става човек.

Витлеемската звезда, която озарява небето преди раждането на Христос, е ключов символ. Тя означава естествената светлина и появяването на нова звезда, предсказана в пророчествата като знак за идването на Месията. Звездата често е осемлъчна и символизира Божията благодат, която озарява новородения Христос. Вертепът (пещерата) е символ на раждането, често изобразяван като обемни сцени в храмове. Рождественският венец с четири свещи, известен още като венец на Адвента, символизира очакването на Христос като Светлина на света.

Рождество Христово е празникът, който чества въплъщението на Бог в човешка плът. Божият Син, Иисус Христос, става Човек, за да спаси човечеството. Това е най-голямото чудо и най-големият дар за човешкия род. Макар свързан с християнската религия, Рождество Христово се отбелязва от много страни, сплотявайки хората и правейки ги по-добри. Рождество Христово слага началото на ново летоброене и завършва със Стефанов ден на 27 декември.