Силяновска: Договорът с България не предвижда конституционни промени, ЕС трябва да реформира механизма си на разширяване

Президентът на Северна Македония Гордана Силяновска заяви пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк, че процесът на присъединяване на страната ѝ към ЕС е възпрепятстван от 20 години не въз основа на обективни критерии, а по субективни, националистически причини. Според нея, последното условие на ЕС за започване на преговори е „нова, наложена промяна на конституцията на страната“.

Силяновска подчерта, че конституцията е lex superior и обществен договор, и е най-вътрешният въпрос на всяка държава. Тя изтъкна, че македонската конституция предвижда четири вносители на промени – президентът, правителството, най-малко 30 членове на парламента и 150 000 граждани, като категорично заяви, че упълномощен вносител на изменения не може да бъде нито съседът, нито ЕС.

Президентът акцентира върху това, че обуславянето на началото на преговорите с нови конституционни промени отново отваря въпросите за историята, културата и езика, за които преди е било убедително, че са затворени с Преспанското споразумение с Гърция. Тя припомни латинския принцип „Pacta sunt servanda“ (договорите трябва да се спазват), но отбеляза, че Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България не съдържа никакви разпоредби за конституционни изменения.

Силяновска повдигна и въпроса как е възможно ЕС, който се определя като „единство на многообразието“ и се ангажира да зачита „културното и езиково многообразие“, „националната и културна идентичност“, „достойнството и почтеността“, да изисква от Северна Македония да обсъжда и преговаря със съсед за историята, културата и езика си. Тя посочи, че въпреки дискусиите и външните искания, не може да гарантира скорошни конституционни промени, тъй като парламентът, а не тя самата, гласува предложенията. Настояването за конституционни промени от външна страна, според нея, противоречи на основните ценности и принципи на ЕС, които изискват уважение към конституционните и политически структури на държавите членки.

Пред Общото събрание на ООН президентът на Северна Македония заяви още, че държавата не иска спорове със съседите си и желае интеграция в ЕС, но „без допълнителни и специални условия и със запазено национално достойнство“. Тя подчерта, че преговорите на Северна Македония с ЕС зависят непропорционално от съседите ѝ, което създава риск и поставя под въпрос целия процес на европейска интеграция. Силяновска отправи критика към режима на вземане на решения в ЕС и спомена, че двустранните спорове са заплашителен инструмент за интеграцията.

„Трябва ли да сме в дневния ред на Съвета за сигурност, за да може ЕС да деблокира разширяването ни? Ако Европейският съюз иска да бъде геополитически съюз, той не трябва да оставя Западните Балкани в геополитически вакуум”, заяви Силяновска, призовавайки за реформа в ЕС относно начина на вземане на решения, за да се избегнат подобни блокади в бъдеще.

По думите ѝ в света започва „нова геополитическа ера“, но „вместо единен международен ред, сякаш се появяват паралелни порядки, всеки със свои собствени правила, ценности и интереси, които често са насочени един срещу друг”. Тя изрази силна загриженост за неотдавнашните нарушения на въздушното пространство на Полша, Румъния и Естония и заяви убеденост, че устойчивият мир в Близкия изток трябва да бъде постигнат само чрез диалог и дипломация, в съответствие с международното право.

„За да бъде една ефективна Организация на обединените нации, Съветът за сигурност трябва да бъде реформиран, за да бъде по-приобщаващ, ангажиран и отговорен за поддържането на международния мир и сигурност. Общото събрание трябва да се превърне в представителен орган за политики, а не в дискусионен клуб. Реформата е необходима не само заради стари, но и заради нови предизвикателства. Изкуственият интелект носи огромни възможности, но и неизчислими рискове за нашата цивилизация. Това не е просто технологичен скок. Неговото въздействие може да е по-голямо от индустриалната и дигиталната революция. Осъзнавайки това, моята страна и аз подкрепяме предложението изкуственият интелект да стане един от приоритетите на 80-ата сесия”, завърши Силяновска.