Швеция инвестира 1,4 млрд. евро в укрепване на противовъздушната отбрана
Швеция инвестира 1,4 млрд. евро в противовъздушна отбрана за защита на цивилни и инфраструктура. Тази стъпка е част от по-голям план за модернизация на въоръжените сили след инвазията в Украйна. Страната се стреми да достигне новите стандарти на НАТО за военни разходи.
Шведският премиер Улф Кристершон Снимка: Ройтерс
Швеция обяви значителна инвестиция от 15 милиарда шведски крони (1,398 млрд. евро) в противовъздушна отбрана. Средствата са насочени към защита на цивилни и критична инфраструктура. Това съобщи правителството, цитирано от Ройтерс и БТА.
Подобно на много европейски държави, Швеция засилва отбранителните си способности след инвазията на Русия в Украйна. Въпреки това, обширната територия на страната остава уязвима за въздушни заплахи. Модернизацията на 64 000 бомбоубежища също е част от тези усилия.
Опитът от войната в Украйна ясно показва колко решаваща е надеждната и устойчива въздушна отбрана,
заяви министърът на отбраната Пол Йонсон пред журналисти. Той добави, че Швеция ще закупи системи за въздушна отбрана с малък обсег. Те ще защитават градове, мостове, електроцентрали и други жизненоважни обекти.
Премиерът Улф Кристершон разкритикува „заплашителната риторика“ на САЩ срещу Гренландия и Дания. Той подчерта, че САЩ трябва да благодарят на Дания за лоялността ѝ.
Тази инвестиция е част от по-широка програма за модернизация на шведските въоръжени сили. Над 300 милиарда крони (около 30 млрд. долара) са предвидени за отбрана, което е най-високото ниво от Студената война насам. Освен наземна ПВО, Стокхолм инвестира в артилерия, бойни кораби и тактически транспортни самолети. Планира се също придобиване на четири нови фрегати за военноморските сили, за да се подсилят възможностите в Балтийско море.
Шведското правителство вече е обявило и по-мащабно увеличение на военните разходи. В бюджета за 2026 г. са заложени 26,6 млрд. крони (2,44 млрд. евро). Тези средства ще бъдат насочени към нови системи за ПВО, артилерия и бойни кораби. Планираното увеличение ще доведе военните разходи на Швеция до около 2,8% от БВП. Това я доближава до новата цел на НАТО от 3,5% от БВП за отбрана. Швеция дори подкрепи дебата в НАТО за още по-амбициозна дългосрочна цел – до 5% от БВП до 2030 г. Това поставя шведските инвестиции в ПВО в контекста на по-голяма ескалация на военните бюджети в Алианса.
Министърът на отбраната Пол Йонсон посочи, че ускореното превъоръжаване цели Швеция да достигне стандартите на НАТО. Това включва ПВО и интегрирана противоракетна отбрана. Някои европейски партньори в НАТО използват шведския подход като аргумент за аналогични инвестиции. Те подчертават нуждата от многослойна въздушна и противоракетна отбрана в региона на Балтийско море.
