Шумът в ушите като симптом: Д-р Даниела Меджидиева за причините зад тинитуса

Шумът в ушите не е заболяване, а аларма за скрити здравословни проблеми. Отоневрологът д-р Даниела Меджидиева обяснява връзката между тинитуса, хипертонията и промените във вътрешното ухо.

Шумът в ушите като симптом: Д-р Даниела Меджидиева за причините зад тинитуса

Лекар Снимка: Pixabay

Време за четене: 3 мин. 21 февруари 2026

Шумът в ушите не представлява самостоятелно заболяване. Той е комплексен симптом, който може да сигнализира за различни здравословни проблеми. Това обясни отоневрологът д-р Даниела Меджидиева в студиото на предаването „Пулс“ по NOVA. Според специалиста т.нар. тинитус синдром е състояние с много лица.

Шумът в ушите не е самостоятелно заболяване, а симптом, който може да бъде израз на различни състояния.

Проявите на този симптом варират значително при различните хора. Тинитусът се проявява най-често като субективен шум, чуван единствено от самия пациент. Хората го описват по разнообразни начини. Някои чуват постоянно свистене или бучене. Други оприличават звука на шум от водопад. Шумът може да бъде постоянен или да се появява периодично. Понякога той има пулсиращ характер. Това е важен диагностичен знак за лекаря.

Специалистите разграничават субективния шум от обективния такъв. Обективният шум е сравнително рядко явление. Той може да бъде доловен от лекаря по време на медицински преглед. Обикновено този вид шум насочва към конкретни съдови аномалии. Характерът на звука помага на специалиста да определи посоката на изследванията.

Продължителността на оплакванията има огромно значение за прогнозата. Краткотрайният шум често се предизвиква от лесно отстраними причини. Натрупването на ушна кал е типичен пример за това. Възпалителните процеси в средното ухо също водят до дискомфорт. Проблеми с евстахиевата тръба често провокират подобни симптоми. След успешното им лечение шумът обикновено изчезва бързо.

По-сериозна е прогнозата при шум, произхождащ от вътрешното ухо. Там е разположена кохлеята. Тя е отговорна за преобразуването на звука в нервни импулси. При намаление на слуха мозъкът се опитва да компенсира липсата на информация. Той засилва своята вътрешна активност по специфичен начин. Това води до постоянен и често необратим шум. Симптомът често се съчетава със световъртеж. Причината е общият път на слуховия и вестибуларния анализатор.

Сърдечно-съдовата система играе ключова роля при появата на тинитус. Артериалната хипертония често провокира шум, описван от пациентите като жужене. Д-р Меджидиева препоръчва редовно измерване на кръвното налягане при такива оплаквания. Пулсиращият шум е особено тревожен сигнал. Той често е синхронен със сърдечния ритъм. Около 75% от хората с тежка форма на тинитус страдат от високо кръвно налягане. Това изисква специализирана образна диагностика като компютърна томография на темпоралната кост.

Възрастовият фактор също е от голямо значение. При хората над 60 години се наблюдава пресбиакузис. Това е естествено, физиологично намаляване на слуха с годините. Най-много оплаквания се регистрират при пациенти между 60 и 69 години. След 70-годишна възраст симптомът се среща по-рядко. Това се дължи на специфични анатомични промени в кръвоносните съдове.

Външните фактори също не бива да се подценяват. Силният шум на работното място е опасен. Посещението на шумни концерти също крие рискове. Това може да доведе до временен тинитус. Обикновено той отшумява за няколко дни. Ако шумът продължи повече от седмица, консултацията е задължителна.

Шийната остеохондроза е друга потенциална причина за проблема. Дегенеративните промени в шията пречат на кръвоснабдяването на ухото. Това засяга както периферната, така и централната нервна система. Допълнителни изследвания свързват тинитуса с болест на Мениер и вестибуларен шваном. Рядко причината може да бъде автоимунно заболяване като лупус. Нарушения на темпоромандибуларната става също могат да провокират шума.

Диагностичният процес започва при специалист по уши-нос-гърло. Лекарят извършва отоскопия и базови слухови тестове. При нужда пациентът се насочва към отоневролог. Това е високоспециализирана област между оториноларингологията и неврологията. Основното изследване за поставяне на диагноза е тоналната аудиометрия. Тя прецизно определя прага на слуха и насочва последващото лечение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *