Ще срутят ли политиците Нотариата: Битката за най-красивата къща в София
Столичната община и Министерството на културата спорят за управлението на бившия Нотариат, докато архитектурното бижу на София продължава да се руши.
Фасадата на емблематичната сграда в центъра на София е надраскана с грозни рисунки и надписи. Снимка: Васил Петков Постоянните посетители на градинката най-често оставят боклуци след себе си. Снимка: Васил Петков Пространството около сградата е в безобразно състояние. Снимка: Васил Петков Снимка: Васил Петков Снимка: Васил Петков
Бившият Нотариат на бул. „Патриарх Евтимий“ често е наричан „най-красивата къща в София“. Тази сграда е истинско архитектурно бижу, с което столицата заслужава да се гордее. В момента обаче ситуацията около обекта е тревожна. Сградата пустее от години, а състоянието ѝ става все по-окаяно. Фасадата е издраскана с грозни рисунки и надписи. Тревните площи наоколо са превърнати в бунище. Малката градинка при метрото, ремонтирана наскоро, също е занемарена. Чешмата в нея не работи, а пространството е осеяно с боклуци. Мястото се е превърнало в сборен пункт за хора, които не пазят градската среда. Почистващите организации също изглеждат незаинтересовани от поддръжката на тази знакова зона.
Сградата е построена през 1899 г. и е обявена за паметник на културата от национално значение през 1978 г.
За разлика от много други изоставени къщи, бившият Нотариат е държавна собственост. До 1997 г. в него се помещаваше нотариалната служба. По-късно сградата бе използвана от Софийския градски съд. След това Министерският съвет предостави имота на КПКОНПИ. Комисията първоначално планираше реставрация, но впоследствие се отказа от проекта. Така през 2020 г. зданието премина в ръцете на Министерството на културата. Оттам нееднократно заявяваха, че ремонтът предстои. В крайна сметка обаче се разбра, че в държавните бюджети не са предвидени нужните средства.
Наскоро Столичният общински съвет предприе решителна стъпка. С гласовете на всички политически сили кметът Васил Терзиев бе натоварен със задача. Той трябва да поиска от Министерския съвет имотът да се даде за управление на общината. Терзиев планира да сключи договор с областния управител за безвъзмездно придобиване. Кметът даде да се разбере, че ще опита да форсира сделката. Той се надява на бърза работа със служебното правителство на Андрей Гюров.
„В София има пространства, които носят историята на града. Сега имаме шанс да ги направим и част от неговото бъдеще. Една от големите ми мечти като кмет е да видя как стари сгради, които днес стоят празни и забравени, отново се изпълват с живот“
Министерството на културата вече е обявило обществена поръчка за инвестиционно проектиране и авторски надзор на обекта.
От Столичната община обясниха своите намерения пред „24 часа – 168 истории“. Те искат сградата да се използва предимно за функции в обществен интерес. Това включва проекти в сферата на културата, образованието и градския живот. Основната цел е паметникът да не последва съдбата на други рушащи се обекти в центъра.
„Ако сградата бъде предоставена на Столичната община, нашият подход ще бъде тя да се използва предимно за функции в обществен интерес – в сферата на културата, образованието и градския живот, като същевременно се търси най-добрият модел за устойчиво и смислено използване на пространството“
Министерството на културата обаче изглежда резервирано към идеята за промяна на собствеността. От ведомството твърдят, че вече имат изготвен инвестиционен проект за консервация. В момента се очаква съгласуване с общината относно растителността около сградата.
„Сградата представлява недвижима културна ценност и се намира под управлението на МК. За нея е изготвен инвестиционен проект за консервация и реставрация, чиято основна цел е опазването и възстановяването на архитектурните и културно-историческите характеристики на обекта.“
Последната основна реставрация на фасадата е извършена през 1999 г. по програмата „Красива България“.
Историческата стойност на къщата е огромна. Тя е дело на великия архитект Петко Момчилов. Той е проектирал знакови сгради като Централната баня и Синодалната палата. Момчилов е имал забележителна международна кариера и е печелил награди в конкуренция с Густав Айфел. Сградата е строена за неговия брат, инженер Михаил Момчилов. Той е бил женен за баронеса Филипина фон Услар – Глайхен. Къщата е проектирана в стил градско палацо по европейски образци. Тя разполага с панорамен балкон с гледка към Витоша.
В момента знаковата сграда е опакована с предпазни платна, за да се спрат инциденти с падаща мазилка.
Историята на обекта е свързана и с драматични политически събития. Преди Втората световна война тук се е помещавала германската легация. По-късно в зданието се настанява съветското търговско представителство. Историкът Тодор Чобанов разказва, че в сградата са се провеждали срещи с посланик Бекерле. Има предположения, че там са работили и структури на нацисткото разузнаване. Преди 9 септември нацистките дипломати са унищожили или изнесли най-важните си документи. Съветският период също е обвит в тайна. Смята се, че тогава автентичният интериор е бил напълно съсипан.
През 80-те и 90-те години мястото става символ на дисидентски дух. Младите хора се събираха там, за да почитат паметта на Джон Ленън и Джим Морисън. Властта тогава не гледаше с добро око на тази популярност. Преди години на фасадата бе поставен релеф на Ленън, който по-късно изчезна.
Обществената поръчка на министерството включва проектиране на още две сгради в София и една в Созопол.
Общината е готова да подкрепи министерството, ако то започне реален ремонт. Основната цел е съхраняването на архитектурното наследство на София. Жителите на столицата обаче очакват конкретни резултати и край на разрухата. Бъдещето на бившия Нотариат остава заложник на административни процедури и политически решения.
