Ще ги будалкаш! Така съветват Георги Данаилов да се спасява от щенията на ченгетата от ДС

Георги Данаилов остава една от най-ярките фигури в българската литература и кино. Животът му е изпълнен с драматични обрати и тежки изпитания. Той е роден на 8 януари 1936 г. в София. Произхожда от виден род, с който всяка държава би се гордяла. Неговият прадядо Марко Балабанов е първият външен министър на България след 1878 година. Дядо му, акад. Георги Данаилов, е основоположник на демографската наука у нас. Той е бил министър в две различни правителства.

Въпреки знатния произход, съдбата на семейството се променя рязко след 1944 година. Семейството му е интернирано в Свищов през 1950 година. Баща му Христо Данаилов се кандидатира за депутат от Демократическата партия. Това му носи само репресии от страна на новата власт. Синът му по-късно споделя тежки спомени за този период.

“Слава богу, че не го избраха, само му счупиха челюстта в Държавна сигурност”

Младият Георги Данаилов е изключен от Комсомола и от всички гимназии в страната. Причината са неговите „буржоазни прояви“. Въпреки пречките, той успява да завърши химия и физика в Софийския университет. Става асистент по органична и обща химия във ВХТИ. Скоро обаче любовта към литературата надделява над науката. Той напуска лабораториите, за да започне да изследва човешката душа.

През 1970 г. излиза първата му книга „Деца играят вън“. Три години по-късно публикува „При никого“. Режисьорите веднага забелязват кинематографичния потенциал на неговите истории. Иванка Гръбчева печели награда в Москва за дебют с първия му филм. Историята „При никого“ засяга темата за децата на разведените родители. Филмът получава три награди в Иран, включително „Златен делфин“.

Писателят е автор на десетки пиеси и сценарии за емблематични български филми. През 1976 г. той става драматург на театър „Сълза и смях“. По негови сценарии са заснети заглавия като „Време на насилие“ и „А сега накъде?“. Подобно на своя колега Георги Мишев, Данаилов оставя незаличима следа в родното киноизкуство. Неговите пиеси се играят в Москва, Варшава, Прага и Братислава.

През 1990 г. Георги Данаилов влиза активно в политическия живот. Той оглавява предизборния щаб на СДС за Великото народно събрание. По време на кампанията предлага джентълменско споразумение на БСП. Иска кратки обръщения без компрометиращи материали. Социалистите обаче нарушават уговорката. Те излъчват скандален клип с нацистки символи и лица на опозицията. В отговор Данаилов и Малина Петрова пускат записа с „танковата реплика“ на Петър Младенов.

“Петър Младенов спокойно можеше да избере и друго поведение, да заяви: Не си спомням какво точно съм казал, но дойдоха ли танковете, не дойдоха!”

Данаилов разсъждава мъдро върху тези събития в автобиографичната си поредица „Доколкото си спомням“. Тези три тома са задължително четиво за разбиране на прехода. Писателят не се изкушава от високи държавни постове. Между 1993 и 1995 г. ръководи Агенцията за българите в чужбина. След това се оттегля в родопското село Ковачевица. Там се отдава на писателския занаят в усамотение.

Данаилов печели престижната награда „Русо“ в Париж през 1997 година. Неговото есе е избрано за най-добро сред над 600 автори от цял свят. Това е огромно международно признание за българската публицистика. Книгите му са преведени на множество езици, включително немски, полски и румънски.

През 2008 г. Комисията по досиетата обявява името му сред сътрудниците на ДС. Комисията го обявява за сътрудник под псевдонима Андрей. Писателят веднага излиза с достойна позиция. Той обяснява, че опитите за вербуване са започнали още преди 53 години. Тогава споделил със съпругата си и приятели за натиска на ченгетата. Те му дали прост съвет: „Ще ги будалкаш!“. Данаилов следва този съвет, но ДС все пак му съставя картонче.

По същото време е обявено и името на проф. Вера Мутафчиева. Георги Данаилов реагира остро на този акт. Той защитава своята колежка с категорични думи.

“Не можах да се свържа по телефона с нея. Но знам какво щеше да ми каже – „майната им“ и да пия една водка…”

Данаилов нарича разкритията за Мутафчиева „СВИНСТВО“ с главни букви. Той вярва, че творчеството стои над досиетата. Името му остава свързано с „Къща отвъд света“ и „Спомени за градския идиот“. Той ще бъде запомнен като „родопския княз“ на българската литература.