Щаб за справяне с кризата: Синдикатите поискаха подкрепа за бизнеса заради скъпия ток
Служебният кабинет и синдикатите обсъждат създаването на фонд „Кризи“ и специален щаб за контрол над цените на тока и храните.
Служебният кабинет проведе среща със синдикатите КТ „Подкрепа“ и КНСБ в Министерския съвет. Основната тема на разговора беше овладяването на икономическата криза и високите цени на енергията. КНСБ и КТ „Подкрепа“ настояват за създаване на фонд „Кризи“, който да се захранва от фискалния резерв. Този нов инструмент трябва да осигурява средства при критични ситуации с цените на горивата и електроенергията.
Синдикатите предложиха сформиране на специален щаб за оперативен контрол. В него трябва да участват представители на НАП, КЗК и КЗП. Тези държавни институции ще следят за пазарни спекулации и нарушения. Синдикатите предлагат таван на надценките на стоките заради огромните разлики в цените на едро и дребно. По данни на КНСБ разликата при хранителните продукти достига до 90 процента.
Бизнесът и работническите организации изразяват сериозно безпокойство от енергийните разходи през настоящата година. Бизнесът и синдикатите заплашват с протести при липса на адекватни помощи за скъпия ток. През 2024 година фирмите, училищата и болниците плащаха до 180 лева за мегаватчас. Компенсациите за бизнеса за същата година възлизат на около 730 милиона лева. От тях вече са изплатени над 543 милиона лева. Пламен Димитров вече прогнозира нови социални протести в началото на следващата година.
КНСБ настоява за целево субсидиране на публичния транспорт в страната. Целта е да се предотврати рязко поскъпване на услугите за гражданите. КНСБ подкрепя минимална работна заплата от 1213 лева от началото на 2026 година. Това представлява ръст от 12,6 процента спрямо предходния период. Синдикатите призоваха за спешно изработване на редовен бюджет за 2026 година от служебното правителство.
Любослав Костов от КНСБ коментира предложенията на организацията:
„Мерки, които да гарантират, че хората няма да загубят покупателна способност – това се случва в момента. Предложихме различни решения, например да се субсидира публичният транспорт, така че да не се вдига цената на услугата. Да има таван на надценките, тъй като е видно, че при храните разликата от едро до дребно достига до 90 процента, по начин, който да не засяга българския производител. Да се подпомага и бизнесът заради високите цени на електроенергията. Да се гарантират мерки, които поне да не намаляват покупателната способност. Премиерът обеща да разгледа нашите предложения и тези на бизнеса.“
Йоанис Партеонис, вицепрезидент на КТ „Подкрепа“, допълни исканията на своя синдикат:
„Това, което смятат да направят, е да бъде създаден щаб, в който да бъдат включени представители на трите основни контролни институции в страната – КЗК, НАП и КЗП. Предложихме на правителството да бъде създаден специален фонд или друг инструмент, наречен „Кризи“, който да отговаря на последователните кризи през последните 15 години. Финансирането може да стане от фискалния резерв.“
Паралелно с икономическите теми стана ясно важно решение на Съда на Европейския съюз. Настоящият български премиер е бил правомерно освободен предсрочно от поста подуправител на БНБ. Генералният адвокат потвърди, че националното право може да разширява условията за предсрочно освобождаване. Това заключение е свързано с анонимна жалба по Устава на Европейската система на централните банки.
