Ширин Ебади: Без промяна в Конституцията демокрацията в Иран е невъзможна

Ширин Ебади е символ на съпротивата срещу потисничеството в Близкия изток. Тя е първата иранка и мюсюлманка, удостоена с Нобелова награда за мир през 2003 година. Лауреатката подчертава, че смяната на върховния лидер няма да доведе до реална промяна в страната. Според нея властта на Али Хаменей или неговия син Моджтаба е без значение без дълбоки системни реформи. Ебади настоява за промяна на Конституцията, за да се постигне истинска демокрация в страната.

Няма разлика дали на власт е Хаменей или неговия син Моджтаба – причината затова е Конституцията на Ислямската република Иран. Ако тя не бъде променена, няма как да се промени и настоящият режи. Докато този режим е на власт, е невъзможно да се изгради демокрация в Иран. Иранският народ единодушно иска този режим да се срине и да бъде свален. Хората искат демократично правителство

Ширин Ебади е родена през 1947 година в град Хамадан. Тя е първата жена-съдия в историята на Иран преди Ислямската революция през 1979 година. Професионалната ѝ кариера е прекъсната насилствено от новия ислямски режим. Тя си спомня, че в училище никой не е преподавал за човешките права. Въпреки това тя винаги е изпитвала органична нужда да помага на слабите и невинните. Това я насочва към юридическия факултет и съдебната система.

Когато ми казаха, че вече не мога да бъдa съдия само защото съм жена, изпитах истинска тъга – не само за себе си, но и за всички млади момичета, които бяха посветили живота си на изучаването на право и мечтаеха един ден да станат съдии

След принудителното си отстраняване Ебади започва работа като адвокат. Тя поема защитата на хора, които са преследвани от правителството по политически причини. През 2000 година тя е вкарана в затвора заради своите публични критики към режима. Властите в Иран конфискуваха медала и дипломата от Нобеловата ѝ награда през 2009 година. Този акт на репресия я принуждава да напусне родината си и да живее в постоянно изгнание.

Ебади изразява дълбока тревога от настоящата ескалация на насилието в региона. Тя остро критикува външната политика на Ислямската република през последните десетилетия. Според нея идеологията за унищожение на Израел е довела до налагането на разрушителна война. Тя вижда как невинни цивилни губят живота си, докато страната се саморазрушава. Подобни репресии срещу правозащитници са системни, като случая с Наргес Мохамади, която също е жертва на режима.

Иранските жени са имали право на глас дори преди жените в Швейцария. Преди събитията от 1979 година те са заемали места в парламента и са били активни в обществения живот. Ислямската революция налага серия от дискриминационни закони, целящи да изолират жените в домовете им. Ебади отбелязва, че тези ограничения са направили иранките още по-смели в тяхната борба.

Относно бъдещето на Иран тя споменава фигурата на Реза Пахлави. Тя го определя като демократ, но подчертава, че изборът трябва да принадлежи на народа. Ебади подчертава, че борбата за права трябва да се води от самите иранци без чужда намеса. Тя призовава международната общност и Европа да не забравят древната цивилизация на нейната родина.

Най-голямата грешка на света е, че забравят хората. Забравят, че Иран е страна с над 3 хиляди години цивилизация и съдят страната ни единствено през последните 47 години управление на режим на ислямската република. Иранският народ търси демокрация, затова Европа трябва да застане на страната на иранския народ

През 2006 г. Ебади бе удостоена с титлата командор на Ордена на почетния легион във Франция. През 2010 г. тя стана и почетен гражданин на Париж. Въпреки международното признание, тя остава фокусирана върху съдбата на политическите затворници. Нобеловата лауреатка вярва, че без финансова независимост е невъзможно да се осигури истинска правна защита. Престоят ѝ в затвора само е засилил нейната решимост да се противопоставя на несправедливите закони.