Шест стъпки към честни избори: Как ЦИК, партиите и министрите да върнат доверието

Постигането на прозрачен изборен процес в България изисква координирани усилия между Централната избирателна комисия (ЦИК), правителството и политическите формации. Вместо постоянни дебати за нечестността на вота, институциите трябва да приложат практически мерки за неговото подобряване. Доверието е най-оскъдният ресурс в момента и неговото възстановяване изисква последователни стъпки.

Първата критична стъпка е свързана с работата на политическите сили при формирането на секционните избирателни комисии (СИК). Политическите сили трябва да поискат изрично съгласие от кандидатите за членове на СИК преди тяхното номиниране. Често партиите използват стари списъци с хора, които вече не желаят да участват в процеса. Това води до масови смени в последния момент, което дестабилизира организацията на изборния ден. Партийната проверка на кадрите ще намали чувствително напрежението и грешките в секциите.

Втората важна мярка е оптимизацията на секционния протокол. Министерският съвет и ЦИК трябва да започнат диалог за неговото опростяване. Документът се изготвя от комисията, но се печата от правителството. Лошото впечатление от изборите често се дължи на сложни формуляри, водещи до грешно попълване.

Всички сме виждали задраскванията и поправките

. Нов и по-ясен дизайн ще преведе комисиите през всички действия след края на гласуването. Това е част от по-голямата дискусия за това как Войната между машината и хартията за вота трябва да спре. Как?

Третата стъпка е свързана с прозрачността на избирателните списъци. Министерството на регионалното развитие и благоустройството трябва да извърши пълен одит на избирателните списъци за „мъртви души“. Проверката на вътрешните правила за поддръжка на базата данни ще даде отговор на съмненията за фиктивни гласоподаватели. Този одит е задължителен за потвърждаване или отричане на дългогодишните тези за манипулации.

Четвъртата точка засяга машинното гласуване и новите технологии. Министерство на електронното управление, съвместно с ЦИК, трябва да представи публичен доклад за съответствието на устройствата. Правната комисия въведе ограничение до 20 секции извън ЕС и предвиди използването на сканиращи устройства. Докладът трябва да гарантира безпроблемно разпечатване на машинните бюлетини и да обясни причините за минали технически дефекти. Това е особено важно, тъй като ЦИК вече прие решения за регистрация на кандидати за предстоящите избори през февруари 2026 г.

Петата мярка е осигуряването на еднотипни паравани за гласуване в цялата страна. Изборният процес не трябва да изглежда неугледно, а институциите следва да осигурят професионална среда за гласоподавателите. Шестата стъпка е пълна прозрачност от страна на единствения преброител.

“Информационно обслужване” е записано в закона като единствен преброител.

Дружеството трябва да обясни детайлно начина си на работа, мерките за сигурност и да покани международни наблюдатели.

Подготовката за изборите на 19 април 2026 г. вече започна с приема на документи за регистрация на партии и коалиции. Ситуацията се усложнява от факта, че мандатът на настоящия състав на Централната избирателна комисия изтича през май 2026 г. Тази времева рамка изисква бързи действия за постигане на консенсус. Повече информация за предстоящите рокади можете да прочетете в материала Нова ЦИК: не дали, а кога, в краен случай – през май. Институционалният синхрон е единственият начин да се гарантира честността на вота.