Шефът на „Мосад“ Давид Барнеа прогнозира година за смяна на режима в Иран

Директорът на израелското разузнаване „Мосад“ Давид Барнеа представи ключова прогноза пред правителството в навечерието на мащабната война. Според информация на The Jerusalem Post той е предвидил, че смяната на политическия режим в Иран вероятно ще отнеме около една година. Директорът на Мосад Давид Барнеа официално прогнозира едногодишен срок за пълна смяна на режима в Иран.

В рамките на дискусиите с израелския кабинет са били обсъждани различни времеви рамки и сценарии. Някои първоначални анализи са предвиждали промяна само за няколко месеца. Въпреки това една година е била посочена като най-реалистичния и възможен период за постигане на крайната цел.

В последните дни Давид Барнеа стана обект на остри атаки от анонимни източници. Тези кръгове го обвиняват, че е подвел правителствата на Израел и САЩ относно вероятността за бърза политическа трансформация в Техеран. Подобни течове на информация изглеждат целенасочени и целят да опетнят репутацията на „Мосад“.

Експерти смятат, че зад тези атаки стоят хора от обкръжението на премиера Бенямин Нетаняху или на американския президент Доналд Тръмп. Възможно е и представители на израелската армия да се опитват да прехвърлят отговорността за бавния прогрес върху разузнавателната служба. Научете повече за това Как Мосад следи и влияе на кризата в Иран от сенките? в подробния ни анализ.

Когато предаването Uvda съобщи за прогнозите на Барнеа, стана ясно, че той е поставил множество условия към своите предсказания. Директорът на „Мосад“ е известен с това, че представя анализите си с голяма доза предпазливост и уговорки. Той рядко говори за неизбежност на коренна промяна без специфични външни фактори.

Медии като The New York Times, Channel 12 и Uvda ежедневно поставят въпроса защо процесът на промяна все още не е започнал. Всъщност Барнеа винаги е бил лоялен към организацията и е подготвял своите презентации по директна заповед на премиера Нетаняху. Той не се е стремил да подтиква политическото ръководство към по-агресивен подход.

Плановете на израелското разузнаване включваха мащабно мобилизиране на иранската опозиция за предизвикване на вътрешни бунтове. В публикация на „Ню Йорк Таймс“ се цитира конкретното предложение на Барнеа към израелското правителство и администрацията на Тръмп:

„в рамките на няколко дни от началото на войната… неговата служба вероятно ще бъде в състояние да мобилизира иранската опозиция, предизвиквайки бунтове, които биха могли дори да доведат до срива на иранското правителство“

Въпреки тези първоначални очаквания, разследване на същата медия от 23 март 2026 г. разкрива нови детайли. Планът на Барнеа за провокиране на общонационално въстание в Иран се е провалил напълно. Вместо да се срути под натиска, режимът в Техеран е успял да се укрепи значително.

Американското Централно разузнавателно управление (ЦРУ) сега оценява краха на иранското правителство като малко вероятен. Според американските експерти опитите за организиране на ново въстание в момента са чиста загуба на време. Иранският силов апарат запази пълен контрол върху страната дори след смъртта на върховния лидер Али Хаменеи.

Един от елементите на плана предвиждаше подкрепа за инвазия от ирански кюрдски милиции, базирани в северен Ирак. Президентът Доналд Тръмп обаче публично отхвърли този ход на седмия ден от началото на войната. Това се случи въпреки информациите, че Барнеа първоначално го е убедил в необходимостта от такава операция. Относно политическите сътресения в САЩ, вижте Войната в Близкия изток: Оставки на хора от кръга около Тръмп заради ударите в Иран.

Паралелно с това Съединените щати са планирали своя собствена наземна операция. Нейната цел е била завладяването на стратегическия ирански остров Харк. За целта в американските бази в Близкия изток са били прехвърлени хиляди военнослужещи. САЩ планираха превземането на иранския остров Харк чрез мащабна наземна операция.

Бенямин Нетаняху е израел сериозно недоволство от неспособността на „Мосад“ да реализира смяната на режима бързо. Израелският премиер е изпитвал опасения, че може да загуби подкрепата на Доналд Тръмп при липса на резултати. Въпреки атаките, няма доказателства, че „Мосад“ е изразявал мнение, различно от това на армията. Израелските отбранителни сили винаги са твърдели, че военната сила само създава условия за бъдеща промяна.

Влиянието на Барнеа по време на посещението му в САЩ през януари остава обект на дебати. Въпреки че той е представил детайлни рискове, Нетаняху побърза да отиде на спешно посещение във Вашингтон през февруари. През цялото това време Доналд Тръмп е продължавал преговорите с Иран почти до самото начало на военните действия. Това показва, че динамиката на събитията е била много по-сложна от една единствена разузнавателна прогноза.