Северозападна България: Най-бедният регион на ЕС с най-смъртоносни пътища
Северозападна България е най-бедният регион в ЕС и държи печален рекорд по пътна смъртност. Въпреки обещанията за ремонти, инфраструктурата остава в лошо състояние, докато поведението на водачите и увеличеният трафик допринасят за високия брой жертви.
Северозападна България продължава да бъде най-бедният регион в Европейския съюз. За съжаление, той държи и печален рекорд по пътна смъртност. През 2023 г. Евростат отчете 166 загинали на 1 милион души население. Тази статистика е над три пъти по-висока от средната за ЕС – 46 жертви на 1 милион население. Местните жители описват пътищата си като „черни“.
През 2024 г. броят на загиналите при пътни инциденти в Северозападна България намалява до 97. Към 25 ноември 2025 г. жертвите са 66, което показва положителна тенденция. Въпреки това, регионът остава най-опасен в ЕС по брой жертви на пътя. МВР отчита, че през 2024 г. в цяла България са станали 32 440 пътно-транспортни произшествия, с близо 3% повече спрямо предходната година.
Една от основните причини за трагичната статистика е лошото състояние на пътната инфраструктура. Алекс Александров от с. Долни Цибър споделя:
Над 20 години не е пипнато нищо. Минават и хвърлят с лопати на някаква дупка, която тук я виждате. Хвърлят, тъпчат малко с крака и си тръгват, това се случва.
Пътят Козлодуй – Горни Цибър – Долни Цибър е със стратегическо значение. Той е предвиден за евакуация при авария в АЕЦ. Въпреки репортаж отпреди половин година и обещания от АПИ за ремонт, пътят остава неремонтиран. Местните хора търпят сериозни финансови загуби заради дупките.
Това е последната гума, която правих. Едно момченце, тръгнал от Видин за София, закъсал на пътя и няма спасение, това е, казва Алекс Александров.
В рамките на месец съм сменил два-три чифта гуми. А те не са евтини. Една гума е 500 лева, добавя Йонко Славчев.
По две гуми наведнъж, не по една. Гумите и с все джантите и те са хвърлени. И всичко хвърлено и купува се ново. Понеже ние тук имаме много пари и си позволяваме да си купуваме. Плащаме си винетки, плащаме си всичко както трябва, възмущава се Милко Тодоров.
От Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) отказват да застанат пред камера. Писмено съобщават, че са ремонтирали пътя от Козлодуй до Хърлец. Положени са 4 хиляди тона плътен асфалтобетон. В други пет километра са направени частични ремонти. Основен ремонт обаче предстои през следващата година.
Европейският център за транспортни политики изследва пътни участъци във Видин, Монтана и Враца. Диана Русинова от Центъра обяснява:
Ние сме обследвали предимно състоянието на инфраструктурата. Както знаете ние купихме един изключително съвременен уред, който измерва съпротивлението на хлъзгане и приплъзване, т.е. сцеплението на асфалтовата настилка и общо взето нашите проучвания показаха, че в над 70% от изследваните участъци настилката е много хлъзгава и изобщо не е годна и подходяща за употреба, според съвременните норми, които включително и АПИ е възприела.
Една от най-опасните отсечки е главният път Видин – Монтана – Враца. Лъчезар Близнаков от „Пътна полиция“ – ГДНП подчертава:
Много натоварена пътна инфраструктура по отношение на тежкотоварен трафик. Основно пътно направление за движение от Азия към Европа, което обуславя и висок пътен травматизъм по основния републикански път I-1. Където има много ПТП, ние сме идентифицирали много участъци с концентрация на ПТП по тази отсечка конкретно.
От 2022 г. насам се наблюдава увеличение на тежкотоварния трафик през региона. Това допълнително усложнява пътната обстановка. След влизането ни в Шенген също се отчита завишение. Колкото по-интензивен е трафикът, толкова по-голяма е вероятността от произшествия.
Освен инфраструктурните проблеми, сериозен фактор е поведението на водачите. Високата скорост е най-честата причина за тежки катастрофи. От началото на 2025 г. санкциите за висока скорост и шофиране след употреба на алкохол и наркотици в Северозападния регион са значително завишени. Броят на санкционираните за скорост е над четири пъти по-голям в сравнение с периода 2021-2023 г.
Затова и тази отсечка, която споменахме I-1 е осеяна с полицейски екипи по цялата ѝ дължина. На територията на Видин, на територията на Монтана, на територията на Враца, посочва Лъчезар Близнаков.
Полицейските екипи работят за контрол на скоростните режими. Те прилагат и линеен контрол в рисковите участъци. Това минимизира предпоставките за произшествия. В малките населени места се засилват проверките за шофиране след употреба на алкохол и наркотици. Броят на наказаните за тези нарушения е три пъти повече. Двойно се е повишил и броят на наказаните за гонки.
Експертите настояват за бърза модернизация на пътищата. Диана Русинова подчертава:
На първо място пътната инфраструктура е крайно неподходяща, за да поеме този огромен трафик. Тя е с изчерпан капацитет там, където пътя не е разширен. Така че важната стъпка, която трябва да се направи е да се довърши скоростния път от Мездра към Монтана и към Видин.
Лъчезар Близнаков е убеден:
Когато ние имаме една магистрала по цялото протежение в тези области съм сигурен, че данните за загиналите и ранените в ПТП рязко ще намалеят.
Сегашният главен път Видин – София е тесен и преминава през много населени места. Това създава конфликти между участниците в движението. Пътят е проектиран по стари стандарти. Те не отговарят на съвременните изисквания за мобилност. Липсват и адекватни пътни знаци.
На места констатираме знаци, които са на по-голяма възраст от някои от нашите колеги, които са тук в сдружението. Знаци от по 20 – 25 години, коментира Диана Русинова.
През 2023 г. загиналите на пътя в Северозападна България са общо 110. Въпреки че през 2024 г. те намаляват до 97, а през текущата година (към 25 ноември) са 66, проблемът остава сериозен. Без бърза модернизация на пътната инфраструктура, проблемът с жертвите не може да бъде решен.
Европейският подход „Безопасна система“ изисква да се проектира пътна система, която да допуска грешки. Целта е да се минимизират ефектите от тях. От АПИ заявяват, че са вложили 74,5 милиона лева за ремонт на пътищата с най-много катастрофи. Местните жители обаче не виждат резултат. Парадоксално, те намират и нещо хубаво в лошите пътища.
Има един плюс, защото сме спечелили приятели. Много пъти, понеже ние сме такива хора, като видим, че някой е закъсал спираме и помагаме. По този начин тези хора са ни благодарни, разказва учителят Кирил Асенов.
Докато магистрала „Хемус“ се строи вече 55 години, хиляди хора са загубили живота си по „черните“ пътища на Северозапада. Този регион остава един от най-бедните и най-опасните в Европа.
