Северна Македония: Конституционни промени за българите не са приоритет сега

Министърът по европейските въпроси на Северна Македония Орхан Муртезани заяви, че в момента не е възможно обсъждане на конституционни промени. Изявлението идва на фона на засилен натиск от страна на Европейския съюз. Целта е признаване на българското малцинство в основния закон на страната. Муртезани подчерта, че това не е приоритет за сегашното правителство.

Позицията беше изразена на пресконференция със шведския министър по европейските въпроси Йесика Розенкранц. Муртезани отговори на въпрос за евентуален нов протокол с България. Тази идея беше лансирана от президента Гордана Силяновска-Давкова като „креативно решение“. Вицепремиерът Александър Николоски също отхвърли промени „под български диктат“ на 27 ноември.

„Разбира се, по конституционните промени трябва да се работи. Това е поето задължение, без което няма преговори и няма членство в ЕС, но както подчертах, в момента ние не можем да говорим за процеса на конституционни промени, когато не всички наши грижи и дилеми не са адекватно адресирани, а за да бъдат адресирани, трябва да се установи редовен диалог, да се върне доверието между двете съседни страни, за да можем по европейски начин да градим общо европейско бъдеще“, заяви Муртезани.

Той не уточни какви са конкретните „грижи и дилеми“, които пречат. Вместо това, той акцентира върху необходимостта от възстановяване на диалога и доверието между Скопие и София. Това е ключов фактор за преодоляване на проблемите, според него. „В момента се правят усилия за установяване на диалог и изграждане на доверие, а след това ще става дума и за възможните начини за преодоляване на проблема“, допълни министърът.

Шведската министърка Йесика Розенкранц подкрепи добрия диалог. Тя обаче ясно заяви, че конституционните промени са условие. „Подкрепяме всеки добър диалог, който може да се постигне в този контекст, а за самия процес Швеция знае, че когато се приемат конституционните промени, ЕС и всички държави членки трябва да уважат това споразумение и веднага след това формално да започнат преговорите“, категорична беше тя.

Натискът върху Скопие за конституционни промени е постоянен. Американският посланик в Скопие Анджела Агелер наскоро потвърди продължаващите разговори. Тя призова за активен диалог и реформи. Европейската комисия и Европейският парламент също настояват за изпълнение на поетите ангажименти. Те включват признаване на българите в конституцията като условие за започване на преговори за членство в ЕС.

През юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“. То е одобрено от всички държави членки на ЕС. Според Преговорната рамка, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Това е задължително условие за стартиране на преговорите. Северна Македония трябва да спазва и Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г. Включително и двата протокола към него. Повече по темата за натиска върху България.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция е ясен. Той постановява, че следващата междуправителствена конференция с ЕС ще се проведе след включването на българите сред държавотворните народи. Този протокол потвърждава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Предвижда се също противодействие на говора на омразата срещу българи и България. Включена е и реабилитация на жертвите на комунистическия режим и отваряне на архивите на югослужбите.

Въпреки тези условия, управляващите в Скопие, включително лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски, изразяват категорична позиция срещу промени под външен натиск. Те настояват за диалог и възстановяване на доверието като предпоставка за всякакви стъпки.

Вижте също: Кризата с боклука в София: "Изгрев", "Подуяне" и "Слатина" преминават към временна организация