“Серийни” мандатоносители осигуряват живот на новите политически играчи

В българската политика съществуват формации, които рядко печелят избори самостоятелно. Тези организации обаче играят ключова роля за успеха на нови проекти. Те са известни в публичното пространство като „серийни мандатоносители“. Тези партии обикновено нямат активен собствен партиен живот. Малки партии без собствен политически живот преотстъпват регистрациите си на големи формации. Те помагат на по-големи субекти чрез своята съдебна регистрация. Това гарантира тяхното оцеляване и присъствие в политическия процес.

Един от най-актуалните примери за тази практика е партия „Волт“. Формацията на Настимир Ананиев стана основа за коалиция „Сияние“ на Николай Попов. Преди три години „Волт“ изигра решаваща роля за „Продължаваме промяната“. Тогава проектът на Кирил Петков и Асен Василев все още нямаше официална регистрация. Те използваха три мандатоносителя: „Волт“, „Средна европейска класа“ (СЕК) и ПД „Социалдемократи“. Лидерите на първите две партии получиха места в листите и станаха народни представители.

Партийната динамика често води до бързи раздели между партньорите. „Продължаваме промяната“ получи собствена регистрация и пътищата им се разделиха. ПД „Социалдемократи“ с председател Елена Нонева напуснаха първи. Социалдемократите на Елена Нонева са участвали в коалиции с „Продължаваме промяната“, БСП и „Левицата!“. Сега те се включват в коалицията на Румен Радев „Прогресивна България“. До октомври формацията беше част от обединението около БСП. Преди това участваше в „Левицата!“ и коалиция „Справедлива България“.

Партията на българските жени е ветеран в отдаването на регистрация под наем от 2001 година. Весела Драганова помогна на Симеон Сакскобургготски да участва в изборите. Тогава съдът отказа регистрация на НДСВ. Драганова остана лоялен партньор на царя до неговото излизане от политиката. През 2014 г. нейната партия се коалира с „България без цензура“ на Николай Бареков. По-късно сваленият от поста главен прокурор Иван Гешев също потърси услугите на Драганова.

На текущите избори Партията на българските жени подкрепя проекта „Трети март“. Лидерът Тихомир Атанасов е преминал през множество различни политически организации. Тази нова коалиция афишира връзки с президента Румен Радев. Държавният глава обаче реагира остро на тези твърдения. Той нарече представителите на формацията:

измамници и подставени лица на олигархията

Подобна гъвкавост проявява и „Средна европейска класа“ на Константин Бачийски. Партията вече е част от коалиция „Антикорупционен блок“. Там тя си партнира с „Единение“ на служебния земеделски министър Иван Христанов. В блока влизат още „Ние идваме“ на Мария Капон и „Зелено движение“. Алиансът за права и свободи на Ахмед Доган също ползва чужди лицензи. Те заложиха на „Земеделски народен съюз“ с лидер Румен Йончев.

Основният стимул за тези партньорства често е финансов. Държавната субсидия постъпва първо в сметките на партиите, които притежават съдебната регистрация. Тези средства се разпределят според предварителни вътрешни споразумения. Над 21 милиона лева взели от държавата партиите в отиващия си вече парламент показва мащаба на тези средства. След вота през 2021 г. социалдемократите са получили 90% от субсидията на ПП. За кратък период те са взели 637 390 лева. В същото време „Волт“ и СЕК са получили по 35 411 лева.

Мандатоносителите осигуряват логистична и правна инфраструктура за нови играчи. Без тях много политически лидери не биха могли да се явят на избори. Тази практика превръща малките партии в ценен актив на политическия пазар. Те гарантират присъствието си във властта без реална електорална подкрепа. Моделът на „регистрация назаем“ остава водещ инструмент в българския парламентаризъм.