Седем риска от социалните мрежи за децата: МОН стартира е-допитване и търси мерки
Министерството на образованието и науката стартира дебат и е-допитване за защита на децата от седемте риска при свръхпотребление на социални мрежи. България планира въвеждане на цифров портфейл за проверка на възрастта, докато Дания вече е въвела 15-годишна възрастова граница. Експерти предупреждават за пристрастяващи елементи и влошаване на детското психично здраве.
20 ноември: Министрите Красимир Вълчев и Валентин Мундров, датският посланик, депутати и експерти от различни ведомства стартираха разговора за влиянието на социалните мрежи върху децата. СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА
Министерството на образованието и науката (МОН) инициира широк дебат за защитата на децата от негативните ефекти на социалните мрежи. На кръгла маса бяха представени седем основни риска, свързани със свръхпотреблението на дигитални платформи. Сред тях са социална изолация, стимулиране на социални сравнения и свръхфокус върху външност и консуматорство.
В отговор на тревожните данни от международни проучвания, МОН стартира онлайн допитване. То цели да събере мнения относно евентуална забрана за използване на социални мрежи от деца под 15 години. Анкетата е достъпна на https://kazva.bg/monsocialmediaban и предлага шест сценария за действие. Участниците могат да посочат своите притеснения, включително кибертормоз, влошено психично здраве, нарушен сън, ниска концентрация и отчуждаване от семейството.
Министърът на образованието Красимир Вълчев подчерта, че децата прекарват средно час и половина дневно в социалните мрежи. Това представлява 10% от времето, в което са будни. Той отбеляза, че много от тези платформи съдържат умишлено заложени пристрастяващи елементи, особено във видеосъдържанието. Необходим е „ефективен микс от мерки“, включващ разумни ограничения, възпитание на децата и разговори с родителите.
Министърът на електронното управление Валентин Мундров обяви, че България планира въвеждането на национален цифров портфейл до края на следващата година. Той ще включва проверка на възрастта на децата, подобно на документите за самоличност в офлайн среда. Като баща на три деца, Мундров подчертава значителните рискове за непълнолетните онлайн. Този портфейл ще бъде технологично решение за ограничаване на достъпа на деца под определена възраст.
Директорът на Регионалния център за подкрепа на приобщаващото образование в София, Калоян Дамянов, отбеляза, че средната възраст за навлизане на децата в социалните мрежи е между 9 и 11 години. За тях тези платформи са основен канал за социализация.
Датският посланик Флеминг Стендер сподели опита на Дания. Там онлайн безопасността е приоритет на настоящото председателство на ЕС. Дания въведе минимална възраст от 15 години за достъп до социални мрежи след ново политическо споразумение. Това е историческо решение за защита на благополучието на децата.
Последните данни показват, че кратките видеоформати в социалните мрежи водят до най-тревожни ефекти. Те включват бърза смяна на стимули, пасивно потребление и целенасочено влияние върху допаминовата система. Вътрешни анализи на TikTok сочат, че навик се формира за 35 минути. Проучвания установяват връзки със структурни и функционални промени в мозъчните зони, отговорни за самоконтрол, планиране и памет. Типичното потребление често надвишава 1-3 часа дневно, а няма медицински установен безопасен праг. Както доц. Михаил Околийски посочва, „отровата е в дозата“.
Мониторингов доклад на СЗО показва бързо влошаване на детското психично здраве от 2010 г. насам. Пандемията допълнително е изострила ситуацията. България е сред трите държави с най-бързо нарастваща честота на психологически проблеми сред деца и младежи между 10 и 24 години, наред с Беларус и Есватини.
Проф. Мич Принстийн от Американската психологическа асоциация отбелязва:
Времето пред екрана може да има и положителни ефекти, но за съжаление, малките там не четат новини. Изключително голям брой деца са изложени онлайн на език на омразата или кибертормоз. Вместо това повечето деца си служат със социалните медии, за да се сравняват с другите и да увеличават последователите си.
Проф. Джонатан Хайд, автор на „Тревожното поколение“, предупреждава за още по-голяма вреда от социалните мрежи:
Когато пишех книгата си „Тревожното поколение“ през 2024 г., мислех, че най-голямата вреда, която телефоните причиняват на децата, е свързана с психичното им здраве. Но през двете години оттогава открих, че има още по-голяма вреда. По-голяма от това за психичното им здраве, депресията, тревожността и самонараняването. И това е унищожаване на човешката способност да контролираме вниманието си. Това е когнитивен ефект.
Вчера, на 26 ноември 2025 г., Европейската комисия публикува нов доклад. В него тя настоява за задължителна проверка на възрастта на всички потребители на социални мрежи в ЕС до края на 2026 г. Тази мярка е част от по-широка стратегия за онлайн безопасност на децата. МОН в България също обяви, че в началото на 2026 г. ще стартира пилотен проект за въвеждане на цифрови паспорти за деца. Те ще ограничават достъпа до социални мрежи без родителски контрол.
Според последни данни на Световната здравна организация, броят на децата с диагностицирана зависимост от социални мрежи в Европа е нараснал с 40% през последните 3 години. В Дания, след въвеждането на възрастова граница от 15 години, се наблюдава 25% намаление на кибертормоза сред децата през първата година. Въпреки това, представители на IT индустрията в България изразяват опасения. Те смятат, че задължителната проверка на възрастта може да ограничи достъпа до образователни и културни ресурси. Някои родителски организации също са против пълна забрана. Те предупреждават за риск от по-голяма изолация и липса на социални умения у децата.
