Себастиан Льокорню отново премиер: Опозицията готви вот на недоверие, докато бюджетът за 2026 г. виси на косъм
Френският президент Еманюел Макрон повторно назначи Себастиан Льокорню за премиер, въпреки че той подаде оставка само преди дни заради липса на парламентарно мнозинство. Опозицията, включително леви и десни лидери, незабавно се готви да внесе вот на недоверие. Льокорню е изправен пред критичен срок в понеделник, когато трябва да внесе проектобюджета за следващата година, за да избегне налагането на специален закон.
Френският президент Еманюел Макрон (47 г.) повторно назначи Себастиан Льокорню за министър-председател, въпреки че Льокорню подаде оставка само преди дни. Причината за предишната оставка беше липсата на парламентарно мнозинство и остри критики срещу плановете на кабинета му. Решението за повторното назначение предизвика силно недоволство сред политическите съперници, които определят хода като нелеп. Льокорню, който се определи като „войникът-монах на президента“, коментира, че „Това, което е нелепо, е политическата ситуация в страната“.
Опозиционните партии незабавно се готвят да обявят вот на недоверие на новия стар премиер. Лидерите на левите и десните партии планират незабавно да предизвикат процедура по сваляне от власт на Льокорню. Консерваторът Ерик Сиоти дори призова за гласуване срещу кабинета му. Политическите съперници смятат, че най-добрият начин Франция да излезе от тази криза е чрез предсрочни избори или чрез оставка на Макрон. Франция преживява най-дълбоката си политическа криза от десетилетия, характеризираща се с фрагментация на законодателния орган и слаби правителства на малцинството.
Тежкият срок за бюджета
Най-непосредствената и критична задача на 39-годишния Льокорню е да осигури бюджет за следващата година. Крайният срок за внасяне на проектобюджета в парламента е до края на деня в понеделник. Ако Льокорню не представи документа в срок, парламентът може да няма достатъчно време да го разгледа преди 31 декември. При този сценарий правителството ще бъде принудено да приеме специален закон, за да продължи събирането на данъци, като същевременно разходите ще бъдат ограничени. Това засяга бюджета на втората по големина икономика в еврозоната.
Льокорню заяви, че приема задачата от чувство за дълг и обеща да направи всичко възможно, за да може Франция да има бюджет до края на годината. Той призова за край на политическата криза, която „накърнява образа и интересите на Франция“.
Условия за новия кабинет и реакцията на партиите
Приемайки поста, Льокорню постави ясно условие: в новото му правителство да няма лица с амбиции за президентския пост през 2027 г., съобщава вестник „Фигаро“. Тази стъпка изключва няколко авторитетни политици, чието съревнование за наследяване на Макрон допринася за политическата нестабилност. Министър-председателят обеща, че кабинетът ще бъде „олицетворение на обновата и многообразието“.
От обкръжението на президента съобщиха, че Льокорню разполага с „картбланш“ за маневриране при преговорите за кабинета и бюджета. Въпреки това, опозиционните сили остават непреклонни:
- Лидерът на консервативната партия „Републиканците“, Брюно Ретайо, смята, че формацията му не трябва да участва в новото управление.
- Социалистите са готови да подкрепят кабинета, но само ако Льокорню се откаже от всички реформи, извършени досега, което се възприема като опит за политически шантаж.
- Крайната левица и крайната десница категорично настояват за предсрочни избори и оставка на президента.
Макрон проведе среща с лидерите на политическите сили, но не покани радикалната левица и крайната десница, което допълнително подчертава разделението в политическата сцена.
Недоволство сред редовите французи
Редовите граждани в Париж също изразяват недоволство от решението на Макрон да преназначи вече позната фигура. Непосредствено след преназначаването си, 39-годишният Льокорню посети полицейско управление в парижко предградие.
„На власт се връщат същите хора, вече ги имахме, а трябваше да са други, но да не са твърде политични, да мислят малко и за страната“
— Франсоаз Лерош, пенсионерка в Париж
„Дадоха шанс на всички, и на десницата, и на центъра. Може би това беше моментът да видим дали левицата също може да направи нещо, но очевидно това не е изборът на президента.“
— Осан Фаруги, архитект в Париж
