Сделката ЕС-Меркосур: Разлом в аграрната политика и неизбежни компенсации за фермерите

Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и страните от Меркосур (Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай) разкрива дълбоки пропуски в европейската аграрна политика. Това заяви Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите, в предаването „Денят започва“. По думите му, европейските фермери са подложени на натиск от високи „зелени“ и хуманни стандарти без адекватно финансиране, докато ЕС отваря пазара си за внос от държави с по-ниски изисквания. От Асоциацията на млекопроизводителите настояват за справедливи компенсации за земеделците, за да се запази конкурентоспособността на сектора.

Зоров подчерта, че липсата на достатъчно средства за подпомагане на животновъдството е лицемерна. Той посочи, че инвестициите за покриване на европейските стандарти често надхвърлят 30% от общата стойност на стопанството, докато отпуснатите субсидии са крайно недостатъчни. Българските земеделци също изразиха опасения и готови за протести срещу нелоялната конкуренция.

Тези протести и това споразумение показват провала на европейската политика в сектора на земеделието, особено животновъдството. Защото, от една страна, с много години те лицемерно подпомагаха сектора на животновъдството, без да дават достатъчните средства, за да направят едно конкурентно животновъдство. Защото Европа си е избрала този път на зелените изисквания, на хуманните отношения. Едни стандарти, които изискват много пари. И най-важното, което трябва да се каже – тези стандарти за тези политики са недостатъчни. Когато тази инвестиция ти прави повече от 30% от инвестицията в стопанството за покриване на тези стандарти, парите, които фактически бяха заделени, са много малко. И това е и лицемерието на европейската политика в сектора на животновъдството, защото ти изискваш от собствените фермери да спазват и да инвестират в тези стандарти, а същевременно купуваш суровина от производители, които не са задължителни тези стандарти, не са инвестирали.

Според Димитър Зоров, първият сериозен провал на европейската селскостопанска политика е бил с приемането на споразумението за безмитен внос на украински продукти. Експерти предупреждават, че евтини южноамерикански продукти ще залеят европейските пазари. Той предупреди, че България, с най-слабо развитото животновъдство в ЕС, е особено уязвима.

На 17 януари 2026 г. ЕС и Меркосур подписаха историческо споразумение за свободна търговия в Асунсьон, Парагвай, след 25 години преговори. То включва квоти за 99 000 тона говеждо месо със 7,5% мита и 180 000 тона птиче месо без мита. Очаква се сделката да създаде най-голямата зона за свободна търговия в света, обхващаща 700 милиона души и премахваща 90% от тарифите, спестявайки над 4 милиарда евро годишно на европейските компании. Споразумението е разделено на Всеобхватно партньорско споразумение (EMPA) и Временно търговско споразумение (iTA), което подлежи на ратификация от Европейския парламент.

Владислав Михайлов от Асоциацията на млекопроизводителите признава основателността на притесненията на фермерите. Той обаче изтъкна и потенциалните ползи от сделката, като по-високи данъчни постъпления от безмитен износ на европейски индустрии към Меркосур. Михайлов смята, че фермерите трябва да бъдат компенсирани за разходите си и намалената конкурентоспособност. Тези компенсации трябва да дойдат от средствата, които ЕС ще получи от индустриалния износ.

Медалът винаги има две страни. Притесненията на земеделците и животновъди са основателни. Обаче не може да не се вземе предвид това, че Европа е първата в целия свят, която подписа такова споразумение с Меркосур. И финансовият ефект, който ще доведе до събиране на по-високи данъчни постъпления от индустриите, които ще изнесат също безмитно в Меркосур, няма да е малък. Лично моето мнение е, че тук по-скоро фермерите трябва да бъдат компенсирани – и за компенсация на техните разходи, и на по-ниската им конкурентоспособност спрямо производители на подобна продукция от Меркосур. Тази компенсация трябва да бъде именно пренасочена от средства, които Европейският съюз ще получи от износ на индустрията. Аз смятам, че в Бразилия може да се изнася даже и българско сирене. Не е невъзможно. Там хората доста сериозно консумират млечни продукти. Лично аз, като представител по-скоро на хранително-вкусовата промишленост, гледам позитивно на това споразумение. И влизането му в съда, което ще го забави поне с година, възможно и две години, може би не беше най-доброто решение. При всички случаи ефект ще има за Европа и компенсаторният ефект ще е позитивен. Въпросът е европейските политици как ще преразпределят този ресурс, така че фермерите да бъдат безусловно и справедливо компенсирани.

Въпреки общото одобрение, сделката срещна съпротива от Франция и Полша, като Франция и Италия дори образуваха блокиращо малцинство. Италия се съгласи след обещани компенсации. Германия и Испания подкрепят сделката като стратегически важна за отваряне на нови пазари. ЕС добави бюджет за подкрепа на фермерите през 2025 г., включително финансиране за Италия от 2028 г. и освобождаване от въглероден данък. Протестите на фермерите обаче продължават, включително пред Европейския парламент в Страсбург.