Сблъсък в парламента: Украйна отново раздели депутатите на четвъртата годишнина от войната
Българският парламент стана арена на остри спорове между ПП-ДБ, ГЕРБ и „Възраждане“ по повод четвъртата годишнина от войната в Украйна. Разменени бяха обвинения в държавна измяна.
Бившият външен министър и настоящ депутат от ГЕРБ Георг Георгиев изчете декларация, посветена на отношенията на България с Украйна. Снимка: Румяна Тонева
Темата за войната в Украйна отново предизвика остри политически сблъсъци в българския парламент. Народните представители отбелязаха четвъртата годишнина от началото на руската военна агресия с поредица от емоционални декларации. Дебатите в пленарната зала бързо прераснаха в обвинения в държавна измяна и спорове за националната идентичност.
Пръв трибуната зае лидерът на ДСБ Атанас Атанасов от ПП-ДБ. Той осъди действията на руското ръководство и подчерта устойчивостта на украинския народ. Престъпният режим на Кремъл е нахлул в Украйна и е запалил пълномащабна война в Европа. Атанасов изтъкна, че за изминалите 1465 дни украинската армия е станала по-силна от всякога.
„Престъпният режим на Кремъл извърши немислимото – нахлу в Украйна и запали пълномащабна война в Европа“
Депутатът допълни, че Владимир Путин се е провалил в постигането на своите цели. Според него руският президент днес изпитва най-голям страх, защото е разчитал единствено на заплахите. Атанасов похвали кабинета „Петков“ за осигуряването на оръжие и дизелово гориво в критичните моменти. Той представи и данни, според които Кремъл финансира проруски политически проекти, медии и неправителствени организации в България. По думите му Русия провежда психологически операции, насочени срещу евроинтеграцията и предстоящите президентски избори през 2026 година.
Георг Георгиев от ГЕРБ също представи декларация от името на своята парламентарна група. Бившият външен министър припомни редица решения на Министерския съвет за отпускане на помощи. Той подчерта, че подкрепата за Киев е пряко свързана със сигурността на цяла Европа. Украинският посланик в София също призова за справедлив мир, който да гарантира дългосрочна стабилност в региона.
„България ще е последователен защитник на международното право и активен участник за възстановяване сигурността в Европа. Подкрепата за Украйна е подкрепа за свободата и бъдещето на Европа“
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов реагира остро на изказванията на своите колеги. Той обвини управляващите групи във „венцеславене“ на чужда държава. Костадинов определи украинското управление като „профашистки режим“ и отрече съществуването на украинска нация. Той изрази недоволство, че българските правителства не защитават правата на българското малцинство в Украйна.
„В Украйна се води война, но е заради украинския профашистки тотален и шовинистки режим. През последните години, 15 г. , виждаме как се създава идеология на злото, насочена срещу своето собствено население и срещу Русия. Украинска нация не съществува, както не съществува и украински език. Украйна е геополитически антируски проект“
Междувременно ситуацията на терен остава критична. Генералната прокуратура на Украйна разследва 75 дела за екзекуции на украински военнопленници. Само от началото на 2025 година са регистрирани 51 такива случая. На дипломатическия фронт Русия е изпратила официална нота в отговор на българските парламентарни декларации. Въпреки напрежението, в Истанбул бяха проведени преговори за обмен на пленници по формулата „1000 срещу 1000“.
Явор Божанков от ПП се противопостави на реториката на Костадинов. Той нарече „Възраждане“ проруска партия и критикува използването на термини като „античовек“. Божанков припомни, че Украйна официално е подала кандидатура за членство в ЕС. Според него защитата на демократичните ценности изисква ясна позиция срещу агресора. Спорът завърши без консенсус, като затвърди дълбокото разделение в Народното събрание по външнополитическите въпроси.
