Сава Хашъмов: Най-младият Хамлет, който замени химията със сцената

Сава Хашъмов остава в историята на българското изкуство като един от най-талантливите и елегантни актьори, чието присъствие на сцената излъчваше особен аристократизъм. Макар днес името му да се споменава по-рядко, неговият принос към златния фонд на Народния театър „Иван Вазов“ е неоспорим. Роден в Плевен на 4 март 1940 г., Хашъмов първоначално тръгва по съвсем различен път, записвайки се във ВХТИ. Съдбата обаче се намесва чрез негов професор, който прозорливо му заявява, че от него химик няма да стане, тъй като е роден за артист.

През 1963 г. той завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов. След кратък стаж в Бургаския театър, от 1964 г. той става част от трупата на Народния театър, където прекарва 34 сезона и изиграва над 100 роли. Влизането му в храма на Мелпомена е съпроводено с огромно вълнение, тъй като попада сред колоси като Владимир Трандафилов и Георги Георгиев-Гец.

Още помня погледите им по време на първите ми репетиции на “Чайка” на Чехов. Те ми дадоха не само рамото си, но и усмивките си, помогнаха ми да съм спокоен. Имах чувството, че ме заобичаха и аз ги заобичах. Малко спонтанно стана. В деня, в който ми казаха Савичка, разбрах, че съм приет.

Един от най-големите му триумфи идва, когато е само на 23 години и влиза в ролята на Хамлет. Под режисурата на Методи Андонов, той се превръща в най-младия изпълнител на този Шекспиров герой в България. Хашъмов описва тази роля като „най-щастливата и най-нещастната“, защото тя поставя толкова висока летва, че всяко следващо негово превъплъщение е сравнявано с нея. Интересен факт е, че в същата постановка Офелия се играе от неговата състудентка Василка Чиликова, за която той се жени в края на следването си.

Актьорът притежава специфичен стил, който критиците описват като съчетание от реализъм и дълбок интелектуален анализ. Славка Славова веднъж му казва шеговито в коридорите на театъра:

Савичка, вие, разбира се, сте провинциалист! Но никой не може да носи класически костюм като вас!

В киното Сава Хашъмов оставя по-скромна, но значима следа с едва 14 роли. Дебютира в „Легенда за Паисий“ (1962), а по-късно се снима в „Непримиримите“ и „Мъже“. Повратна точка в личния му живот е българо-съветската продукция „Бягаща по вълните“ (1967). На снимачната площадка пламва любов между него и руската звезда Маргарита Терехова. Двамата се женят и им се ражда дъщеря Ана, но професионалните ангажименти и невъзможността да изберат между София и Москва водят до раздяла.

Третият му брак е с актрисата Анастасия Бакърджиева, вдовица на неговия учител проф. Сърчаджиев. Хашъмов отглежда сина на професора, Стефан, като собствено дете, а по-късно двамата с Анастасия имат и свой син – Николай. Те живеят в хармония над 30 години до края на дните му. Сава Хашъмов почина на 11 януари 2012 г. в София, оставяйки след себе си наследство от духовност и изящество, които малцина на сцената притежават.