САЩ обръщат хранителната пирамида: Протеини и мазнини срещу затлъстяване, Европа пази сърцето

Науката за храненето е на прага на радикална промяна, особено след официалното представяне на новите „Насоки за хранене 2025–2030“ в САЩ. Тези насоки не просто редактират предишни препоръки, а преобръщат изцяло досегашните представи за здравословно хранене. Докато години наред и от двете страни на Атлантика се акцентираше върху плодовете, зеленчуците и зърнените храни като основа, новата американска парадигма поставя в центъра си висококачествени протеини и естествени мазнини.

Новата американска пирамида, сравнима с обърната такава, издига в приоритет яйцата, месото, птиците и рибата. За първи път от десетилетия, маслото и пълномасленото мляко са реабилитирани като здравословни мазнини. Рафинираните захари и зърнените храни, които преди бяха в основата, сега са силно ограничени, при това само под формата на пълнозърнести продукти. Ключов акцент е борбата с ултрапреработените храни, които са обявени за „публичен враг номер едно“.

Експертите от Министерството на здравеопазването на САЩ посочват тревожна статистика: близо 70% от американците са с наднормено тегло, а всеки трети юноша е в преддиабетно състояние. Новите насоки целят да се справят с тази епидемия, като залагат на „истинската храна“. За децата под 2-4 години е въведено правилото, че

„никакво количество добавена захар не се счита за част от здравословната диета“

.

Тази радикална промяна се противопоставя на действащите европейски концепции. В САЩ фокусът е върху войната със затлъстяването и диабета чрез намаляване на въглехидратите. В Европа пък се залага на устойчивостта и превенцията на сърдечните заболявания, следвайки традиционната диета. Разликата в отношението към мазнините е особено драматична. Американските насоки насърчават консумацията на масло, пълномаслено мляко и непреработено месо, твърдейки, че естествените мазнини засищат по-добре и предотвратяват преяждането с въглехидрати, което според тях е истинският виновник за сърдечни проблеми. Яжте повече, за да отслабнете е нов подход, който намира отражение в тези промени.

Американците са премахнали хляба, зърнените закуски и пастата от основата на пирамидата, твърдейки, че енергията от нишесте е излишна за съвременния човек и води до метаболитни заболявания. Те подчертават, че

„съвременният човек е „метаболитно счупен“ от захарта, затова месото, яйцата и рибата трябва да са гръбнакът на диетата“

. За разлика от тях, Европа продължава да разглежда хляба, пастата, ориза и картофите като основен източник на енергия, препоръчвайки до 50% от дневния калориен прием да идва от тях, с приоритет на пълнозърнестите.

Докато европейските специалисти препоръчват нискомаслени млечни продукти и ограничаване на животинските мазнини, свързвайки наситените мазнини с риска от инсулт и инфаркт, американската обърната пирамида дори обявява лойта за „перфектен съюзник“ поради нулевия ѝ гликемичен индекс. Тази разлика подчертава, че американските насоки за 2025-2030 г. са по-скоро протокол за лечение на „болна нация“, отколкото диета за здрави хора. Министърът на здравеопазването Робърт Ф. Кенеди-младши и министърът на земеделието Брук Ролинс представиха тези насоки, акцентирайки на философията за дългосрочно здраве чрез „истинска храна“.

Въпреки резервите, повечето независими експерти в САЩ приветстват новия модел като „голямото завръщане на истинската храна“. Основен стълб на тази стратегия е качеството на протеина. Препоръчва се прием от 1,2-1,6 грама протеин на килограм тегло, като целта е протеинът да бъде оръжие срещу инсулиновата резистентност. Авторите на насоките смятат, че по-голяма заплаха е загубата на мускули, отколкото евентуални проблеми с бъбреците при здрави възрастни. Производителите на плодове и зеленчуци в САЩ също подкрепят новите насоки, като Северноамериканският съвет за боровинки и USApple наблягат на консумацията на цели храни.

Отношението към наситените мазнини е може би най-смелият завой. Американските насоки се позовават на метаанализи, според които мазнината в пълномасленото мляко или качествената пържола не е същата като трансмазнините. Те твърдят, че сърцето страда повече от високата инсулинова резистентност, отколкото от едно яйце със сирене сутрин. Ключово е обаче избягването на рафинирани въглехидрати, тъй като истинският риск за сърцето е комбинацията от наситени мазнини и рафинирана захар. Правилото 1:8 за пазаруване – поне 1 грам фибри на всеки 8 грама въглехидрати – е нов компас за потребителите. Пътят напред включва малко захар (под 10 г на хранене), много протеин и уважение към естествените мазнини.

Храненето на децата е централен фокус. До 24-месечна възраст добавената захар трябва да бъде абсолютно изключена, за да се предотврати ранното пристрастяване. Соковете се разглеждат като течна захар, а препоръката е да се дава цяла ябълка за фибри и вода. Яйцата и пълномаслените млечни продукти са незаменими за развитието на детския мозък. Ранното въвеждане на алергени като фъстъци, яйца и риба още на 6-ия месец също е новост, намалявайки риска от алергии. За родителите изводът е ясен: избягвайте съставки, завършващи на „-оза“ или „сироп“ в детски храни.

След 60-годишна възраст фокусът пада върху борбата със саркопенията – загубата на мускули. Препоръчва се повишен прием на пълноценен протеин от животински произход – до 1,6 грама на килограм тегло, за да се запази мускулната маса. Всяко хранене трябва да е протеиново плътно. Пълномаслените млечни продукти са задължителни за здравето на мозъка и костите, заради витамините B12 и D, усвояващи се по-добре с естествени мазнини. Ферментиралите храни като кисело мляко, кисело зеле и кефир са важни за микробиома. Новите насоки от САЩ предлагат диета не като ограничение, а като стратегия за свобода и независимост в късните години на живота.