Сърбия спира износа на петролни продукти, мярката засяга и България

Сръбското правителство наложи временна забрана за износа на петролни продукти. Решението цели да защити вътрешния пазар от недостиг и ценови шокове. Мярката засяга пряко България и Босна и Херцеговина. Тези държави са основни дестинации за сръбския износ на горива. Сърбия въведе забраната за износ на петрол и петролни деривати до 19 март.

В момента в Сърбия няма недостиг на горива. Опашки по бензиностанциите също не се наблюдават. Гражданите обаче се притесняват от евентуално поскъпване. Кризата на световния петролен пазар е породена от войната в Иран. Конфликтът в Близкия изток повиши търсенето на петрол. Цените на международните пазари бележат значителен ръст. На 9 март барел петрол надхвърли психологическата граница от 100 долара.

Белградският таксиметров шофьор Славко си спомня санкциите от 90-те години. Пред РСЕ той сподели своите опасения:

„И по време на хиперинфлацията плащахме по 50 евро за туба, някой винаги трябва да плати – дали клиентът или някой друг, това е въпросът“

Друг жител на столицата, Александър, е категоричен по темата. Той не очаква празни бензиностанции, а по-високи сметки:

„Не може да има недостиг на гориво, може само да стане по-скъпо.“

Президентът Александър Вучич се опита да успокои обществеността. Той обяви, че страната разполага със солидни резерви. Сърбия притежава запаси от петрол и горива за около 90 дни. Белград започна активно да увеличава тези наличности. Причината са американските санкции срещу компанията „Петролната индустрия Сърбия“ (НИС). Санкциите бяха наложени заради преобладаващото руско участие в собствеността на дружеството.

Единствената рафинерия в страната се намира в Панчево. Тя е част от структурата на НИС. Рафинерията спря работа заради международните ограничения. Това принуди Сърбия да увеличи вноса на готови горива. Основните доставки идват от Унгария. В момента дизелът вече струва 3,40 лв. за литър в някои части на региона.

Министърът на минното дело и енергетиката Дубравка Джедович Ханданович обясни мотивите на кабинета:

„Същността на тази забрана е защита на вътрешния пазар от недостиг и рязко поскъпване на цените вследствие на глобалните сътресения на световния пазар“

Подобна рестрикция не е прилагана от началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г. Статистиката показва, че България е най-големият вносител на сръбски евродизел в региона. През 2025 г. Сърбия е изнесла над 127 хиляди тона бензин. Почти половината от това количество е отишло за Босна и Херцеговина. Износът на дизелово гориво е по-малък, но е критичен за българския пазар.

Унгария също предприе драстични стъпки за овладяване на ситуацията. Министърът на икономиката Мартон Наги обяви временна забрана за износ на петрол. Мярката обхваща 95-октановия бензин и дизеловото гориво. Причината е рязкото покачване на световните котировки. Българският експерт Алексиев коментира, че сръбското решение е разумна превантивна мярка.

Цените в Сърбия вече се повишиха с 4 процента за месец. Литър бензин BMB 95 струва 1,56 евро. Евродизелът се продава за 1,73 евро. Министерството на вътрешната и външната търговия определя таван на цените всяка седмица. Томислав Мичович от Сдружението на петролните компании предупреди за рискове:

„Не е устойчиво цената, на която се продава моторното гориво, да не покрива покупната цена и основните разходи за работа на една бензиностанция, а още по-малко да бъде по-ниска от покупната цена, което при нас скоро може да се случи“

От НИС уверяват, че доставките към техните бензиностанции са нормални. Компанията обаче признава за натрупани рискове. НИС приключи 2025 година с нетна загуба от 47 милиона евро. По-голямата част от загубата е регистрирана през последното тримесечие. Тогава започна и реалното прилагане на американските санкции.

Експертът Драган Влайсавлевич смята, че забраната е наложителна. Според него следващото попълване на държавните резерви е несигурно. Военните действия в Близкия изток затрудняват логистиката и финансирането.

„Поради продължаването на военните действия в Близкия изток следващото попълване на резервите на Сърбия е силно несигурно както от гледна точка на необходимите финансови средства, така и по отношение на наличностите за покупка на световния пазар“

Междувременно търгът по петролопровода между Унгария и Сърбия е спрян. Причината е искане за защита на права от участвала в процедурата фирма. Това допълнително усложнява енергийната сигурност в региона. Обсъжда се и бъдещето на сръбската петролна компания НИС. Възможно е споразумение между руската „Газпромнефт“ и унгарската MOL. Сделката предвижда продажба на 56,15 процента от акциите. Американските власти трябва да дадат своето одобрение за тази трансакция. Службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ удължи лиценза на НИС до 20 март.