Сърбия пред енергийна криза: Седем дни за спасяване на НИС по примера на България
Сръбското правителство има критичен срок от седем дни, до 25 ноември, за да намери решение за бъдещето на петролната компания НИС, която е под американски санкции. Експерти препоръчват Белград да приложи българския модел с въвеждане на особен управител, за да гарантира доставките на горива и да избегне национализация. Анализатори предупреждават, че Русия вероятно си купува време, докато САЩ внимателно ще следят всеки потенциален купувач.
Сръбското правителство е изправено пред изключително критично решение, касаещо бъдещето на националната петролна компания НИС (NIS), която оперира единствената рафинерия в страната. Президентът Александър Вучич обяви, че Белград има само седем дни, за да предприеме мерки, които да гарантират доставките на горива, без да се стига до национализация на руския актив. Срокът е изключително кратък, тъй като банките вече са спрели трансакциите с НИС, а рафинерията в Панчево разполага със суров петрол само до 25 ноември.
НИС, която е оператор на рафинерията с годишен капацитет от 4.8 милиона тона и осигурява по-голямата част от горивата за Сърбия, попадна под американски санкции. В отговор на кризата сръбското правителство проведе извънредно заседание с участието на президента Вучич. Сръбските експерти и наблюдатели обръщат голямо внимание на българския опит със справяне с енергийната криза и управлението на руските активи.
Българският модел за специален управител
Въвеждането на особен управител в българската рафинерия в Бургас се превръща във все по-предлагано решение за Белград. Икономическият и енергиен белградски анализатор с международен опит Желко Маркович коментира пред БНТ, че действията на София са важен пример за реакция при подобна криза.
„Опитът на България е важен пример как трябва да се отреагира в подобна криза. Българските закони, които бяха приети, се основават на европейските и на извънредни мерки… Това поемане на вашата петролна компания става въз основа на въвеждането на специален управител от една страна, а от друга, че ще се търси партньор, който би откупил акциите на руската Лукойл в страната ви… Подобно решение би трябвало да намери и Сърбия, ако не сетигне до продажбата й от страна на Русия“
— Желко Маркович, международен анализатор
Сърбия разглежда въвеждането на специален управител като алтернатива на национализацията, която правителството иска да избегне. Същевременно, руските собственици на НИС са изпратили молба до OFAC (Службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ) за удължаване на лиценза за работа, аргументирайки се, че водят преговори за предаване на контрола върху компанията на трета страна.
Геополитически игри и икономически риск
Москва обяви намерението си да продаде мажоритарния си дял, но не е ясно кой ще бъде купувачът. Сред спекулациите за потенциални заинтересовани страни се споменават унгарската МОЛ (MOL), гръцки компании, свързани с Shell или British Petroleum, както и фондове и Обединените арабски емирства (ОАЕ). Белградските власти са готови да направят оферта над пазарната цена, за да изкупят собствеността върху НИС, ако преговорите с трети страни се провалят.
„Това, което аз бих искал да видя като експерт, е купувачът да бъде компания с независим и професионален мениджмънт и да бъде под контрола на Сърбия, след което властите в Белград да откупят собствеността им върху NIS“
— Митрович
Сръбският министър на финансите Синиша Мали предупреди, че продължителните санкции срещу НИС биха подкопали икономическия растеж на Сърбия, кредитния ѝ рейтинг и чуждестранните инвестиции. Геополитическите анализатори обаче са скептични към руските намерения.
Сръбският риск консултант и геополитически анализатор Дарко Обрадович смята, че Русия само имитира дейност с преговорите за продажба, като целта е да запази нелегалното си влияние в Сърбия чрез активи като НИС и „Газпром“. Той подчертава, че САЩ започват процеса на „изчистване на Русия от Балканите“ и ще анализират изключително внимателно коя е въпросната „трета страна“.
„Русия всъщност си купува време с този ход от самото начало, защото тя не иска да се отрече от своето нелегално влияние в Сърбия, което осъществява през NIS и трудно е да се повярва на руснаците, че търсят „трета страна“… САЩ не са наивни и те започват изчистването на Русия от Балканите“
— Дарко Обрадович, сръбски риск консултант и геополитически анализатор
Въпреки че Русия е в позиция да демонстрира, че прави нещо, за да запази влиянието си в сръбското общество, реалното ѝ желание за промяна и отказ от инструментите на политическо влияние е минимално. Затова съдбата на НИС, ключова за енергийната сигурност на Сърбия, зависи от бързото решение на правителството преди 25 ноември.
