Сърбия под ултиматум: Белград проучва българския опит за спасяване на НИС от санкциите на САЩ
Президентът Александър Вучич даде на правителството седемдневен срок за разрешаване на кризата с петролната компания НИС, която е под американски санкции и има суров петрол само до 25 ноември. Сръбски експерти проучват българския опит с въвеждането на специален управител в рафинерията в Бургас като най-вероятен изход, позволяващ избягване на национализация и гарантиране на доставките.
Президентът на Сърбия Александър Вучич свика извънредно заседание на правителството, призовавайки за спешно решение относно съдбата на санкционираната петролна компания НИС. Вучич даде срок от седем дни за оценка на всички възможни варианти, за да се гарантират доставките на горива в страната, като подчерта желанието да се избегне национализация на руските активи.
Кризата е изключително остра, тъй като НИС, която оперира единствената петролна рафинерия в Сърбия (в Панчево) и покрива по-голямата част от националните нужди, е изправена пред пълен финансов блокаж. САЩ наложиха санкции срещу компанията, контролирана от руския гигант „Газпром“, още през януари 2025 г., но те влязоха в сила на 8 октомври, давайки на НИС тримесечен срок да се освободи от руското участие. Към днешна дата банките вече са спрели почти всички трансакции с НИС, а според официални представители суровият петрол за работата на рафинерията ще стигне само до 25 ноември. На 15 ноември 2025 г. НИС изпрати официална молба до Вашингтон за ново отлагане на санкциите, мотивирайки го с продължаващи преговори за продажба на контролния дял на трета страна.
Вучич заяви, че Сърбия е готова да направи оферта над пазарната цена за компанията, ако преговорите на руската страна с неназовани азиатски и европейски партньори се провалят. В момента санкционираната руска „Газпром нефт“ държи 44,9% от капитала на НИС, а свързаната с „Газпром“ компания „Интелиджънс“ – други 11,2%. Сръбската държава има 29,9% от собствеността. Министърът на финансите Синиша Мали предупреди, че продължителните санкции могат сериозно да подкопаят икономическия растеж, кредитния рейтинг и чуждестранните инвестиции в Сърбия.
На фона на този натиск, експертните кръгове в Белград все по-активно проучват българския опит. Въвеждането на специален управител в българската рафинерия в Бургас, след налагането на санкции срещу „Лукойл“, се превръща във все по-предлагано решение за сръбските анализатори. Този модел позволява продължаване на работата на стратегически важното предприятие под контрола на държавата, докато се търси нов, незасегнат от санкциите партньор.
„Опитът на България е важен пример как трябва да се отреагира в подобна криза. Знам, че България е приела два закона и според тях това поемане на вашата петролна компания става въз основа на въвеждането на специален управител от една страна, а от друга, че ще се търси партньор, който би откупил акциите на руската „Лукойл“ в страната ви и така да бъде продължена работата на рафинерията ви, защото тя е много важна за България, по подобие на НИС за Сърбия. Подобно решение би трябвало да намери и Сърбия.“
— Желко Маркович, енергиен анализатор
Въпреки че българският модел предлага бързо решение за осигуряване на доставките, някои анализатори предупреждават, че подобна стъпка може да бъде интерпретирана като засилено западно влияние в сръбската енергийна политика. Консултантът Дарко Обрадович посочва, че санкциите на САЩ целят елиминиране на руското влияние, което не е само енергийно, но обхваща сигурността, политиката и икономиката. Според него, елиминирането на руското присъствие ще привлече Сърбия към Запада.
Обрадович подчертава и ключовата роля на България в бъдещата газова сигурност на Сърбия:
„България е отличен пример, че е мит, че не може да се функционира без руски газ. Точно според българския опит, Сърбия трябва да види, че може и да има по-евтин газ от руския. Всичко, което трябва да се направи, е „Сърбиягаз“ да освободи лиценз за появата на трети оператор, да премахне монопола, който имат руснаците върху преноса на газ и да позволи на другите да изпращат своя газ за Сърбия през България.“
— Дарко Обрадович, консултант
Предстои да видим дали Белград ще се възползва от българския опит, но едно е сигурно – западната ни съседка няма много време за вземане на решение.
