Съпругата на осъдения за оскверняване на Мемориала в Париж: Искаха „Стоп на войните“, а получиха присъда по политика
Людмила Костадинова, съпруга на осъдения на 4 години затвор Николай Иванов, коментира тежките присъди на четиримата българи във Франция за оскверняване на Мемориала на Холокоста. Тя твърди, че мотивите им са били пацифистки, насочени срещу войните в Украйна и Газа, а не антисемитски. Костадинова е убедена, че присъдите са политически мотивирани от „русофобската западна истерия“ и подчертава липсата на защита от българската държава.
Мемориалът на Холокоста- СНИМКА: Личен профил във Фейсбук
Людмила Костадинова, съпруга на Николай Иванов, осъден във Франция за оскверняване на Мемориала на Холокоста, излезе с обширен коментар по повод тежките присъди, наложени на четиримата български граждани. Тя твърди, че мотивите зад акцията са били чисто пацифистки и хуманни, насочени срещу войните, а не срещу историческата памет.
Преди дни Парижкият наказателен съд осъди четиримата българи на между 2 и 4 години затвор. Те бяха признати за виновни, че през май 2024 г. са изрисували отпечатъци от „червени ръце“ върху мемориала, на фона на силни подозрения за руска намеса. Георги Филипов и Кирил Милушев получиха по две години, докато Николай Иванов (съпруг на Костадинова) бе осъден на четири години, а Мирчо Ангелов (в бягство) – на три години. Последните двама са считани от властите за „мозъците“ на операцията.
Костадинова категорично отхвърля обвиненията в антисемитизъм и организирана престъпна група. Според нея, българите са обикаляли улиците на Париж, „въоръжени с пацифизъм, смелост и червена боя“, за да изразят своето несъгласие с разрастващия се конфликт в Украйна и „безпрецедентното клане и геноцид в ивицата Газа“. Тя подчертава, че техният апел е бил насочен към еврейската общност да спре действията на обявения от ООН за военнопрестъпник Нетаняху.
„Водени от миролюбие, човеколюбие и тревога за утрешния ден те отидоха в „дома“ на войнолюбеца Макрон, за да изкажат своето несъгласие с разрастващия се конфликт в Украйна и безпрецедентното клане и геноцид в ивицата Газа.“
— Людмила Костадинова, съпруга на Николай Иванов
Жената на Иванов признава, че червените отпечатъци са поставени, но настоява, че това не е било престъпление на омраза или посегателство върху нечия болка. Тя вижда в решението на съда отражение на „голямата геополитическа игра“ и „русофобската западна истерия“. Този процес се разглежда от близките като политизиран, протичащ в контекста на нарастващото напрежение между Русия и Запада, където обвиненията за прокси действия лесно се интегрират в съдебните решения.
Костадинова изразява възмущение от факта, че съпругът ѝ е получил двойно по-голяма присъда от „фактическите извършители“, което тя обяснява с неговия произход. Тя твърди, че той е осъден, защото е „роден в бившия СССР /на територията на днешна Украйна/ от смесен брак между българин и рускиня“. Въпреки че Иванов е живял в Русия само две години в ранното си детство, френските правораздаващи органи са го сметнали за „генетично виновен и…много удобен“ в рамките на хипотезата, че „руснаците се опитват да дестабилизират френската държава“.
Разследването обаче не е открило финансови отношения или каквито и да било контакти на българите с Русия, твърди Костадинова. Тя посочва, че съпругът ѝ само е платил хотела и билетите за връщане с банковата си карта, като през това време е бил в България. Тя определя присъдата като „абсурден правен парадокс“ и решение „по внушение, а не по закон“.
Допълнително напрежение създава и липсата на официална реакция и защита от страна на българската държава. Костадинова посочва, че по време на трите тежки заседания на съда не се е появил представител на България. Това, според нея и други обществени фигури, добавя към усещането за политизиран процес и несправедливост. Въпреки че някои от момчетата имат татуировки, свързани с юношеско увлечение по национализма, тя категорично отрича наличието на фашизъм или антисемитизъм в техните действия. Тя признава, че в Европа има засилена чувствителност към действия, свързани с мемориали на Холокоста, което обяснява строгите мерки, но настоява, че в този случай присъдата е наложена в резултат на политика, а не на право.
Към момента, през последните 24 часа, няма нови официални изявления от френските съдебни органи или българската държава по случая.
