Сънят е по-важен от храненето и спорта за дълъг живот, твърди ново проучване

Ново мащабно проучване пренарежда приоритетите за дълголетието, като извежда съня на първо място по значимост. Според изследването, публикувано в престижното издание Sleep Advances, единствено тютюнопушенето съкращава живота повече от недоспиването. Това откритие поставя под въпрос дългогодишни схващания, че храненето и физическата активност са основните стълбове на здравословния начин на живот.

Изследването е проведено от д-р Андрю Макхил от Университета за здраве и наука в Орегон. То подчертава, че недостигът на сън е по-силен индикатор за съкращаване на живота от липсата на движение, лошото хранене и самотата. За достатъчен сън учените дефинират минимум 7 часа на денонощие. Всичко под тази граница се класифицира като недостатъчно.

Анализирани са данни за период от 6 години от системата за наблюдение на поведенческите рискови фактори в САЩ. Обхванати са хора от около 3000 региона. Резултатите показват, че нивата на недоспиване в дадена общност пряко корелират с по-ниска средна продължителност на живота. Методиката е позволила да се изключи влиянието на други фактори, за да се определи тежестта на съня.

За да разберем защо сънят е толкова важен, трябва да погледнем физиологичните механизми, които той управлява. По време на сън мозъкът активира уникалната глимфатична система, която почиства токсичния бета-амилоиден протеин. Този протеин е свързан с болестта на Алцхаймер. За ефективното му отмиване са необходими 7-8 часа дълбок сън. Ако спите по-малко, този процес се прекъсва в най-активната му фаза, което увеличава риска от деменция. Връзката между съня и деменцията е изследвана и в други проучвания, като например хроничното безсъние увеличава риска от деменция.

Недоспиването води до метаболитен хаос. Само една нощ на сериозно недоспиване повишава нивата на хормона на глада грелин и потиска лептина – хормона на ситостта. Това обяснява защо хората с безсъние са по-склонни към затлъстяване и диабет тип 2. Недостатъчният сън е почти два пъти по-силен индикатор за риск от по-кратък живот, отколкото хранителните навици.

При сън под 7 часа тялото е в състояние на постоянен биологичен стрес. Високият кортизол уврежда артериите по-бързо, отколкото липсата на кардио тренировки. Това води до хипертония и възпалителни процеси в кръвоносните съдове. По време на здравословен сън сърцето забавя ритъма си, а налягането пада с 10–20%. Ако спите по-малко, сърцето остава на високи обороти твърде дълго. Това обяснява защо сънят е по-силен предсказател за дълголетие от физическата активност.

Интересен нов развой е AI моделът SleepFM, публикуван в Nature. Той може да предсказва над 100 заболявания чрез анализ на съня само от една нощ, използвайки данни от 65 000 пациенти. Това подчертава нарастващото научно разбиране за съня като ключов биомаркер за здраве.

Друго глобално проучване в Communications Medicine показва, че сънят е по-ефективен за активиране на движение, отколкото обратното. 6-7 часа сън водят до повече стъпки на следващия ден. Това променя традиционната представа за връзката между съня и физическата активност. Въпреки това, същото проучване отбелязва ограничения, като факта, че данните от тракери са от по-богати страни и много хора не постигат нито достатъчно сън, нито достатъчно движение едновременно. Фитън подчертава, че тези резултати поставят под въпрос стандартните здравни препоръки, тъй като е трудно да се комбинират сън и движение ефективно.

В изследователския алгоритъм коефициентът на съня е бил 1,5 – 2 пъти по-висок от този на физическата активност. Това означава, че процентът на хората с недостиг на сън е много по-точен индикатор за продължителността на живота в дадено място. В региони с 15 процентни пункта разлика в недоспиването, разликата в средната продължителност на живота достига до 5 години.

Според други проучвания, мъжете с отлична хигиена на съня живеят средно с 4,7 години по-дълго, а жените – с 2,4 години по-дълго от връстници със сходен профил, но незадоволителен сън. Наваксването на съня през уикендите може да намали риска от депресия с 41% при млади хора на 16-24 години, според проучване на Университета на Орегон.

„Недостигът на сън е по-силен индикатор за съкращаване на живота от липсата на движение, лошото хранене и самотата.“

Д-р Андрю Макхил подчертава, че границата от 7 часа не е произволно число, а биологичен водораздел. Под този праг тялото преминава от режим на възстановяване в режим на оцеляване. Проучването не омаловажава важността на диетата, движението и общуването. То показва, че сънят е фундаментът. Когато той липсва, останалите фактори губят голяма част от своята защитна сила.

В крайна сметка, докато 30% от дълголетието е генетично обусловено, 70% зависи от начина на живот, включително оптимален сън от 7-9 часа. Това ново разбиране призовава към преосмисляне на здравните стратегии и поставя съня в центъра на усилията за по-дълъг и здравословен живот.