Самота и социална изолация увеличават риска от деменция с до 60%
Самотата и социалната изолация увеличават риска от деменция с до 60%, сочат нови проучвания. Три възрасти – 57, 70 и 78 години – са критични за когнитивния спад, който е силно повлиян от начина на живот. Активният социален живот и когнитивната стимулация са ключови за превенция.
Здравето на мозъка трябва да се следи особено внимателно в пиковите моменти на упадъка му и да се вземат мерки години по-рано.
Нови проучвания разкриват, че самотата и социалната изолация повишават риска от деменция с между 30% и 60%. Тези фактори са сред модифицируемите рискови фактори за невродегенеративни заболявания, според Световната здравна организация. Изследване от края на 2025 г. идентифицира три критични възрасти – 57, 70 и 78 години – когато мозъкът претърпява драматичен когнитивен спад.
Китайско проучване, публикувано в сп. Nature Aging, измерва нивата на 13 протеина, свързани с ускореното стареене на мозъка. Тези пикове на когнитивен спад са тясно свързани със спада на хормоните и въздействието на пенсионирането. Начинът на живот играе ключова роля в тези процеси.
„Тези ключови възрасти в изследването са моментите, в които започваме да виждаме съществени промени в мозъка. На 57 г. става въпрос за това колко добре сме се справили с физическите промени, които идват със средната възраст и менопаузата. На 70 г. става въпрос за това колко добре сме поддържали мозъка си стимулиран в периода преди и след пенсиониране, а на 78 г. това е свързано с нивата на онези „когнитивни резерви“, които сме изградили, като сме се предизвиквали да правим трудни неща“, обяснява проф. Барбара Сахакян от университета в Кеймбридж.
Проф. Сахакян подчертава, че промени в начина на живот поне 10 години преди тези пикове могат да променят бъдещето ни. Тя сравнява това с контролирането на холестерола преди инфаркт. До 57-годишна възраст мозъкът се свива, като намаляването на обема е очевидно поради намаляващото бяло вещество. Този естествен упадък се изостря от фактори като наддаване на тегло. Д-р Сабин Доне, експерт по здраве на мозъка, посочва, че затлъстяването води до намалено кръвоснабдяване и натрупване на отпадъчни продукти. Високият холестерол също увеличава риска от деменция, подобно на диабет тип 3.
Проучванията показват, че редовните упражнения са изключително неврозащитни, подобрявайки паметта и увеличавайки размера на хипокампуса. Проф. Сахакян съветва да тренираме, за да подобрим костната плътност и да предотвратим депресия. Д-р Доне препоръчва да се включва повече движение в ежедневните задачи, например, да ставаме без помощта на ръце. Тя също така съветва да се следят хормоналните нива (естроген, кортизол, инсулин, тестостерон), които са ключови за здравето на мозъка.
На 70 години протеинът тау започва да се натрупва в мозъка, което води до изтъняване на кората и свиване на фронталните лобове и хипокампуса. Проф. Сахакян твърди, че промените в протеините могат да се наблюдават 10-15 години преди появата на симптоми. Изграждането на когнитивни резерви започва в детството и може значително да забави началото на невродегенерацията.
Проучване от 2022 г., публикувано в сп. Neurology, показва, че висок когнитивен резерв до 69-годишна възраст намалява вероятността от спад в паметта и мисленето. Този период е решаващ за справяне с рискови фактори като самота и социална изолация. Едно проучване е установило, че пет от 13-те протеина, свързани със стареенето на мозъка, се увеличават при самота. Активният социален живот и контактът лице в лице са изключително важни за възрастните хора, тъй като намаляват депресията. По данни на СЗО, през 2015 г. 50 милиона души по света са били засегнати от деменция.
На 78 години обемът на мозъка намалява допълнително, както и притокът на кръв. Натрупват се протеини, свързани с възпаление, а когнитивните резерви започват да се изчерпват. За да се противодейства на това, проф. Сахакян съветва да се учим на нови неща и да се предизвикваме. Д-р Доне предупреждава за важността на контрола върху възпалителните процеси чрез здравословно хранене, спорт, избягване на захари и намаляване на стреса, който е модифицируем рисков фактор по данни на СЗО.
Ново проучване от 2022 г., публикувано в Nature Human Behaviour, идентифицира пет специфични белтъка (GFRA1, ADM, FABP4, TNFRSF10A и ASGR1), които показват положителна връзка със самотата и социалната изолация. Фронтотемпоралната деменция, често срещана между 45 и 65 години, също е свързана със социална изолация. Болестта на Алцхаймер, която е най-честият тип деменция, също проявява апатия и социална изолация в средните и късните си етапи.
