Само 36% от българите ползват електронни административни услуги според данни на Евростат

България заема предпоследно място в Европейския съюз по използване на електронни административни услуги. Данните на Евростат за 2025 година показват, че едва 36% от населението на страната използва дигитални платформи за взаимодействие с държавата. Този дял е значително под средното ниво за Европейския съюз, което продължава да расте.

През 2025 година средно 71,9% от гражданите на ЕС са ползвали сайтове на публични органи. Статистиката обхваща лицата на възраст между 16 и 74 години. Регистрираният ръст в съюза е 1,9 процентни пункта спрямо 2024 година. В сравнение с 2022 година общото увеличение е с 4,3 пункта.

Лидери в дигитализацията на администрацията остават скандинавските държави и Нидерландия. В Дания 98% от хората използват онлайн услугите на публичните институции. Нидерландия следва с 96,2%, а Финландия и Швеция достигат съответно 96,1% и 96%. Тези държави показват почти пълно покритие на населението с електронни услуги.

На другия полюс се намира Румъния с най-нисък дял от едва 24,1% потребители. България е втора отзад напред с 36%. Въпреки ниската позиция, страната ни отчита положителен тренд през последните години. През 2024 година делът е бил 31,8%, а през 2023 година – 29,7%. Това означава ръст от 6,3 процентни пункта за последните две години.

Българите използват дигиталните услуги основно за справки и достъп до информация. Най-голям интерес има към данните за социални помощи и закони. Този тип услуги са ползвани от 44,2% от потребителите през 2025 година. Ръстът в тази категория е минимален – едва 0,2 пункта спрямо предходната година.

Около 41,3% от потребителите са използвали порталите за достъп до своята лична информация. Това включва данни в различни държавни регистри и здравни досиета. Подаването на данъчни декларации онлайн също става все по-популярно сред гражданите. През 2025 година 38,2% от потребителите са избрали този дигитален метод. Това е увеличение с 3,2 процентни пункта спрямо нивата от 2024 година.

Едва 5,7% от българите използват мрежата за подаване на жалби или искове към администрацията. Този показател расте изключително бавно с 0,4 пункта на годишна база. Италия също е сред страните с по-ниско потребление от 57,7%, но остава далеч пред България.

Данните от допълнителни проучвания разкриват сериозен напредък при Националния осигурителен институт (НОИ). Използването на Единния портал за електронни услуги (ЕПЕУ) е нараснало над 2,5 пъти за една година. През 2024 година са регистрирани 610 хиляди достъпа до портала. През 2025 година те вече надхвърлят 1,5 милиона.

Общото потребление на всички електронни услуги на НОИ достига близо 17 милиона заявки. Това представлява ръст от над 10% спрямо предходния отчетен период. През 2025 година са издадени 186 540 персонални идентификационни кода (ПИК). От тях 14 045 кода са заявени изцяло по електронен път през системата.

От началото на 2026 година се предвижда ЕПЕУ да стане единна входна точка за гражданите. Порталът ще обединява всички административни услуги за пенсии, помощи и вземания. Това е част от националната стратегия за подобряване на административното обслужване.

Въпреки технологичния напредък, съществуват пречки пред масовото използване на е-услуги. Проучване на НЦПИ от 2023 година показва, что 13% от българите никога не са ползвали интернет. Макар 79% да са редовни потребители, липсата на дигитални умения остава основен проблем. Гражданите често изпитват затруднения при работа с електронни сертификати и подписи.

През 2024 година държавата въведе нови услуги от нива 3 и 4. Те позволяват пълно електронно плащане и автоматизирано получаване на документи. Общините също отчитат напредък в дигитализацията, но много потребители все още предпочитат традиционните гишета. Статистиката за 2025 година е ясен сигнал за необходимостта от по-лесен достъп до администрацията.