Съдът на ЕС забрани „джин“ да се използва за безалкохолни напитки
Съдът на Европейския съюз забрани безалкохолните напитки да носят наименованието „джин“, тъй като това нарушава европейското законодателство, което изисква джинът да съдържа етилов алкохол и да има минимум 37,5% алкохолно съдържание. Решението, постановено на 13 ноември 2025 г. по дело, свързано с напитката Virgin Gin Alkolholfrei, цели да защити потребителите от объркване и да предотврати нелоялна конкуренция.
СНИМКА: Pixabay
Съдът на Европейския съюз (Съдът на ЕС) постанови, че безалкохолна напитка не може да бъде продавана под наименованието „джин“. Решението, взето на 13 ноември 2025 г., може да има широкообхватни последици за растящия сектор, обслужващ потребители, които държат на здравословния начин на живот.
Делото, което беше разгледано от съда в Люксембург, е свързано с напитка, продавана под името Virgin Gin Alkolholfrei. Немска асоциация за борба с нелоялната конкуренция заведе дело срещу производителя PB Vi Goods, като немски съд отнесе казуса до Съда на ЕС.
В своето решение, Съдът на ЕС установи „ясна забрана в законодателството на ЕС“, тъй като напитката не съдържа алкохол. Според действащия европейски закон, джинът трябва да се произвежда с етилов алкохол и плодове от хвойна, като е задължително да притежава минимална алкохолна сила от 37,5 процента.
Съдът постанови, че формулировката нарушава тези изисквания. Основната цел на законодателството е двойна: да защити традиционните производители на джин от нелоялна конкуренция и да предпази потребителите от объркване относно състава на напитките.
Решението е категорично – продуктът може да продължи да се продава, но терминът „джин“ е абсолютно забранен, дори ако към наименованието се добавят уточняващи думи като „безалкохолен“ или „непорочен“ (virgin).
Този акт на Върховния съд на ЕС следва по-широка практика за защита на продуктовите наименования в Европа. През 2017 г. съдът вече промени потребителските тенденции, като постанови, че растителните продукти не могат да се наричат „мляко“, „сирене“ или „кисело мляко“. Сега безалкохолният сектор е изправен пред сходно предизвикателство, а решението идва в момент, в който растителните продукти на основата на месо също се готвят за потенциална битка за етикетирането.
