Руски анализатори: Национализацията на „Лукойл“ в България може да повлече крак за всички активи на компанията в Европа
Според руски анализатори, решението на България да национализира или да въведе външно управление над активите на „Лукойл“ може да създаде опасен прецедент за изземването на всички останали европейски активи на компанията. Експертите са единодушни, че активите са се превърнали в предмет на междудържавна търговия след провала на сделката с „Гънвор“, но залагат по-скоро на сценарий за забавяне и временно управление, отколкото на директна национализация.
"Лукойл" Снимка: 24 часа архив
Опасенията в Русия нарастват, че България може да създаде опасен прецедент за присвояване на всички европейски активи на „Лукойл“. Според анализатори, ако властите в София наистина пристъпят към национализация или налагане на външно управление на рафинерията в Бургас, това ще даде сигнал на останалите юрисдикции в ЕС да присвоят активите по същия сценарий.
Управляващият съдружник на Kasatkin Consulting, Дмитрий Касаткин, прогнозира, че в този случай „Лукойл“ няма да получи дори замразените си средства. Ситуацията се развива на фона на провалена многомилиардна сделка с „Гънвор“, която превърна съдбата на чуждестранните активи на руската компания в предмет на междудържавна търговия. „Ведомости“ отбелязва, че след като „Гънвор“ отказа да купи активите в Европа и Близкия изток за 22 млрд. долара, сега компанията ще бъде принудена да ги продаде поотделно и с още по-голяма отстъпка.
Експертите отбелязват два основни сценария: продължително блокиране на активите или тяхното постепенно „легализирано национализиране“ в рамките на ЕС. България е посочена като държавата, която може да постави началото на този процес, създавайки прецедент за национализация на всички активи на „Лукойл“ в Европа. В контекста на тези рискове, България активно подготвя ново законодателство за външно управление на рафинерията.
Въпреки това, по-вероятният изход според Касаткин и други анализатори е забавяне на процеса на продажба и въвеждане на временно управление. Съветникът Максим Шапошников от фонд „Индустриальный код“ предполага, че OFAC (Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ) вероятно ще удължи сроковете за сключване на сделки, давайки възможност на „Гънвор“ да се върне към преговорите, но при по-ниска цена. Бившият президент Росен Плевнелиев също предупреди, че пряката национализация би била „много тежка грешка“, която може да доведе до милиардни санкции, ако не е прозрачна и координирана.
Кирил Бахтин, шеф на центъра за руски акции на БКС, отбелязва, че спешността за реализация на активи вече не съществува, тъй като е невъзможно продажбата да приключи до 21 ноември на приемлива цена.
„В такива обстоятелства се формира представата, че активите на „Лукойл“ не са просто собственост на компанията, а предмет на търговия наред със замразената собственост на Русия в западните страни“,
— Дмитрий Касаткин, управляващ съдружник на Kasatkin Consulting
Бахтин припомня, че сегашната ситуация в България напомня случая с нефтопреработвателния завод на „Лукойл“ в Сицилия през 2022–2023 г., който въпреки слуховете за национализация, в крайна сметка бе продаден. Медиите оцениха италианската сделка на 1,5 млрд. евро.
Чрез аналогия, като се има предвид, че заводът в Сицилия е по-голям (16 млн. тона), нефтопреработвателният завод в Бургас (9 млн. тона) може да се оцени на около 1 млрд. евро, което представлява 2% от текущата пазарна капитализация на „Лукойл“.
Адвокатът Иля Рачков отбелязва, че за сключване на сделки със санкционирани дружества е необходимо сътрудничество със САЩ. Властите на страните, където се намират активите на „Лукойл“, вероятно ще трябва сами да се обърнат към САЩ и да поискат от администрацията на президентът Доналд Тръмп да спре санкциите срещу дъщерните дружества на компанията.
„За „Лукойл“ вече не съществува факторът на спешност при реализацията на активи“,
— Кирил Бахтин, шеф на центъра за руски акции на БКС
