Русия започва първата емисия държавни облигации в юани: Целта – 5 млрд. долара за вътрешния пазар
Русия стартира на 8 декември първата в историята си емисия държавни облигации, деноминирани в китайски юани, като целта е да се наберат до 5 милиарда долара за вътрешния пазар. Този ход е мотивиран от натрупаните големи юанови резерви вследствие на рекордния износ на енергия към Китай и необходимостта да се финансира бюджетният дефицит, очакван на 2,6% от БВП през 2025 г. Организатори на емисията са санкционираните руски банки „Газпромбанк“, „Сбербанк“ и „ВТБ Капитал“.
Китайски юани. Снимка: КМГ
Русия прави историческа стъпка на финансовите пазари, като започва на 8 декември първата продажба на държавни облигации, деноминирани в китайски юани. Решението, обявено от Министерството на финансите в Москва, е пряк отговор на западните санкции и значителното натрупване на валутни резерви в юани, получени от увеличените енергийни доставки за Китай.
Очаква се интересът към новата емисия да дойде основно от руски компании и банки, които имат активна търговия с Китай. Облигациите ще бъдат с матуритет от три до седем години и ще се търгуват на Московската борса (MOEX). Те са предназначени изцяло за вътрешния пазар.
Пласирането е поверено на няколко големи руски финансови институции, които са под ударите на западните санкции. Организатори на емисията са руските банки „Газпромбанк“, „Сбербанк“ и „ВТБ Капитал“. Инвеститорите ще имат гъвкавостта да извършват плащания и да получават лихви както в юани, така и в рубли.
По информация на Ройтерс, руското финансово министерство планира до четири емисии, като общата стойност на облигациите може да достигне 400 милиарда рубли, което е около 5 милиарда долара. Анализаторът Дмитрий Полевой от „Астра Асет Мениджмънт“ прогнозира, че първите две емисии могат да бъдат на обща стойност между 2 и 3 милиарда долара, като основните купувачи ще бъдат местни инвеститори.
Този ход идва на фона на засилващото се икономическо сътрудничество между Москва и Пекин. През 2024 г. търговията между двете страни достигна рекордната сума от 245 милиарда долара. Двустранните отношения бяха допълнително закрепени през септември 2025 г., когато бяха подписани над 20 споразумения за сътрудничество в ключови сектори като енергетика и авиация.
Въпреки задълбочаването на връзките, западните санкции продължават да оказват влияние. Още през 2022 г. китайските държавни брокери спряха транзакциите, свързани с Русия. Освен това, четири от най-големите държавни банки в Китай отказаха да участват като организатори на пласирането. Икономисти отбелязват, че този ограничен институционален интерес от страна на Пекин показва, че Китай продължава да балансира отношенията си с Москва спрямо международните финансови ограничения.
Основната фискална цел на новите облигации е да подпомогнат правителството във финансирането на държавните разходи. Облигациите ще помогнат на руското правителство да финансира бюджетния дефицит. Според прогнозите, бюджетният дефицит се очаква да достигне 2,6 на сто от БВП през 2025 година.
