Русия обяви „паралелна реалност“: Москва отхвърля санкциите на ООН срещу Иран и създава разкол в Съвета за сигурност
Русия официално отхвърли възстановените санкции на ООН срещу Иран, създавайки „паралелна реалност“ според руския посланик в организацията. Този ход идва на фона на руското председателство на Съвета за сигурност и задълбочава разкола със западните сили, които настояват за натиск върху Техеран заради ядрената му програма.
Посланикът на Русия в ООН Василий Небензя Снимка: Twitter/@kocovich
Русия официално заяви, че няма да признае и приложи възстановените санкции на ООН срещу Иран. Този ход задълбочава разделението сред световните сили и поставя под въпрос ефективността на международния натиск върху Техеран. Изявлението идва в символичен момент – в началото на руското председателство на Съвета за сигурност на ООН през октомври.
Постоянният представител на Русия в ООН, Василий Небензя, очерта ясно позицията на Москва, заявявайки, че светът навлиза в период на двойни стандарти по отношение на иранския ядрен въпрос.
„Ще живеем в две паралелни реалности, защото за някои санкциите бяха възстановени, а за нас – не“
— Василий Небензя, постоянен представител на Русия в ООН
Решението за връщането на санкциите, които включват строго оръжейно ембарго и икономически рестрикции, беше задействано от европейската тройка – Великобритания, Франция и Германия (E3). Те активираха т.нар. механизъм „snapback“, предвиден в ядреното споразумение от 2015 г. (JCPOA), който позволява автоматичното възстановяване на всички санкции на ООН, ако Иран не спазва ангажиментите си.
Въпреки твърдата си позиция, САЩ и европейските им партньори подчертаха, че дипломатическият път остава отворен. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио призова Иран да приеме „преки и добронамерени преговори“ и настоя всички държави да приложат незабавно санкциите. Външните министри на E3 също потвърдиха, че ще продължат да търсят дипломатическо решение.
„…нова дипломатическа формула, гарантираща, че Иран никога няма да се сдобие с ядрено оръжие.“
— Съвместна декларация на Великобритания, Франция и Германия
В основата на кризата стои ядрената програма на Иран. По данни на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), Иран е единствената държава без ядрено оръжие, която обогатява уран до 60% – ниво, опасно близо до 90-те процента, необходими за създаването на ядрена бомба. Според експерти, Техеран вече разполага с достатъчно материал за производството на 8 до 10 ядрени заряда. В отговор на ескалацията, Иран извика за консултации своите посланици от Лондон, Париж и Берлин.
Техеран категорично отрича да има военни амбиции и настоява на правото си да развива ядрена енергия за мирни цели. Президентът Масуд Пезешкиан заяви пред Общото събрание на ООН:
„Иран никога не е търсил и никога няма да търси създаването на ядрена бомба.“
— Масуд Пезешкиан, президент на Иран
Той също така определи като „неприемливо“ предложението на САЩ цялото количество обогатен уран да бъде предадено в замяна на едва тримесечно замразяване на санкциите.
Русия и Китай, които също са страни по първоначалното споразумение, се противопоставиха остро на възстановяването на санкциите. Руският външен министър Сергей Лавров обвини Запада в „саботаж на дипломацията“ и определи връщането на рестрикциите като „правно невалидно“. Двете страни се опитаха безуспешно да удължат с шест месеца валидността на ядреното споразумение, което изтича на 18 октомври.
Ситуацията е пряко следствие от решението на администрацията на Доналд Тръмп през 2018 г. САЩ да се оттеглят едностранно от ядрената сделка от 2015 г. и да наложат собствени тежки санкции. В отговор Иран постепенно започна да нарушава поетите ангажименти по споразумението, което доведе до настоящата криза и дълбокото разделение в Съвета за сигурност на ООН.
