Румен Радев и Прогресивна България: Политическо приземяване на дясната писта

Румен Радев направи своя голям политически завой. Той официално се приземи на дясната писта. Неговата нова формация „Прогресивна България“ (ПБ) вече представи своите основни приоритети. Те се фокусират изцяло върху бизнеса и инвестициите. Социалните нужди на гражданите остават на заден план.

Представете си младеж на име Иван. Той отива на вечеринка и среща девойката Иванка. Иван заявява веднага своите намерения без никакво ухажване. Шансовете му за успех са минимални. Той вероятно ще бъде изхвърлен на улицата. Този пример илюстрира липсата на демагогия в новата партия. Отказът от популизъм често свива електоралния успех. „Прогресивна България“ направи точно тази грешка миналата седмица. Те говориха само за капитали и пазари. Никой не спомена нуждите на обикновените хора.

Дори се чуха гласове срещу високите заплати. Някои експерти обвиниха пенсиите за бюджетния дефицит. Подобна откровеност е рядкост преди избори. Повечето хора живеят само от заплата или пенсия. Десните партии по света често искат съкращения. Те обаче рядко го признават публично пред избирателите. Преди вота обикновено се обещават бонуси и социални придобивки. ПБ обаче избра пътя на суровия технократски подход.

Радев обеща да не променя данъчната система, за да привлича чужди инвестиции. Това решение затвърждава десния профил на неговия проект. България продължава да поддържа най-ниския плосък данък в Европа. Това обаче има своята висока социална цена. Коефициентът „Джини“, който мери неравенството, остава критично висок. Той скочи веднага след премахването на необлагаемия минимум. Това се случи още при управлението на кабинета Станишев.

България е страната с най-високото социално неравенство в ЕС

Данните показват стряскаща картина. Преди данъците България не е шампион по неравенство. Пазарният коефициент „Джини“ у нас е около 43 пункта. Средното ниво за Европейския съюз е 45 пункта. След намесата на държавата обаче нещата се променят рязко. Разполагаемият коефициент в България спада само с 4,6 пункта. В останалата част от Европа той намалява средно с 15 пункта. Това означава, че европейските държави са три пъти по-социални от България. Много анализатори смятат, че Само МВФ е лявата партия в България поради техните призиви за реформи.

Румен Радев оглавява листи на коалицията в Бургас и 25-и столичен район. Изборите са насрочени за 19 април. В битката влизат и неговите най-доверени хора. Бившият служебен премиер Гълъб Донев води листата в Пазарджик. Иван Демерджиев ще се бори за гласове в Кърджали. Илин Димитров е начело на списъка във Варна. Този екип от технократи залага на икономическия растеж чрез бизнеса.

Ирландия предлага интересен пример за сравнение. Там пазарното неравенство е много високо – 52 пункта. След данъците обаче то пада до 26,4 пункта. Това е намаление с цели 25,6 пункта. Белгия и Полша също постигат значително свиване на неравенството. Словакия пък достига нива, които напомнят за социална държава. Българската политика обаче остава в крайно десния сектор. Дори Международният валутен фонд (МВФ) критикува този модел.

Въведете прогресивен данък! Въведете прогресивен данък!

Нашият елит отказва да чуе тези препоръки. Българските политици са по-десни дори от МВФ. Огромното неравенство често води до делегитимация на управлението. То не винаги гарантира икономически успех. Държави като Чехия и Унгария привличат по-качествени инвестиции. Там се произвеждат продукти с висока добавена стойност. В България често се извършват само нискоквалифицирани дейности. Експерти като Лъчезар Богданов твърдят, че няма нужда от замразяване на доходите.

Партията ИТН приветства Радев на политическия терен като десен консерватор. Слави Трифонов вижда в него потенциален партньор по темите за традиционните ценности. От ПП-ДБ обаче са по-скептични. Атанас Атанасов предупреди за политическия багаж на президента. Той смята, че действията на Радев през последните години ще бъдат тежест. МЕЧ също вижда възможност за бъдещо сътрудничество.

Единствената лява сила у нас изглежда е политическата криза. Честите избори принуждават партиите да вдигат пенсии и заплати. Те правят това, за да спечелят гласоподаватели в краткосрочен план. В реалната си същност обаче те остават верни на десния модел. Прогресивна България сега има шанс да предложи необлагаем минимум. Това би върнало доверието на работещите хора. Финансовото министерство обаче вероятно ще остане под контрола на доказани десни експерти.