Румен Христов: Бюджетът е възможен само с подкрепата на „ДПС-Ново начало“, дефицитът остава 3%
Лидерът на СДС Румен Христов заяви, че бюджетът за 2026 г. е възможно да бъде приет единствено с подкрепата на „ДПС-Ново начало“, като увери, че 3% дефицит ще бъде спазен. Той подчерта, че управлението е сложна конфигурация, а държавната план-сметка е единствено възможната поради това. Христов също така коментира плановете за оптимизация на публичната администрация и очакваните ползи за заплатите от приемането на еврото през 2026 г.
Румен Христов КАДЪР: NOVA NEWS
Лидерът на СДС Румен Христов коментира пред NOVA NEWS приемането на държавната план-сметка, като подчерта ключовата роля на определени парламентарни групи. По думите му, бюджетът не може да бъде приет без подкрепата на „ДПС-Ново начало“.
Христов, който е и депутат, заяви, че управляващата конфигурация е сложна. Тя включва лява партия (БСП), дясна партия (ГЕРБ-СДС) и ИТН. Според него именно тази сложна конфигурация прави внесената държавна план-сметка единствено възможната.
Междувременно, Министерството на финансите потвърди, че бюджетът за 2026 г. ще бъде внесен в Народното събрание в срок до петък, въпреки критиките от опозицията. Очаква се първите бюджети на България в евро да бъдат внесени в парламента в близките дни.
Бюджетна рамка и дефицит
Христов увери, че ще бъде спазен 3% дефицит, който е позволен по Закона за публичните финанси. Целта е този праг да не бъде надхвърлен. Лидерът на СДС смята, че приходната част на бюджета е „малко напрегната“, но допълни, че събираемостта върви добре и нагоре. Той призова институциите, отговорни за събирането на постъпленията, да работят малко по-ефективно.
Депутатът посочи, че ролята на опозицията е да критикува бюджета. Той отбеляза, че „ПП-ДБ“ критикуват увеличението на данък дивидент и осигурителните вноски. Христов коментира, че колегите от ПП-ДБ са можели да бъдат в управлението и да не допуснат тези увеличения, но са отказали. Опозицията в парламента прогнозира фалит на държавата при текущите параметри, докато управляващите категорично отхвърлят тези твърдения.
„Колегите от ПП-ДБ можеха да бъдат в това управление и да не допускаме увеличаването на данък дивидент и на осигурителните вноски. Но те отказаха, а сега обясняват какво биха направили. Всяка опозиция обяснява, че бюджетът ѝ би бил по-добър. Аз обаче не съм убеден“
— Румен Христов, лидер на СДС
Самият Христов призна, че има резерви по отношение на данък дивидент и ръста на осигурителните вноски. Той заяви, че ще обсъди тези въпроси със своите колеги.
Еврозоната и публичният сектор
В контекста на бъдещото приемане на еврото, Христов изрази оптимизъм за 2026 година.
„През 2026 година хората ще живеят по-добре, заради еврозоната. Стремим се да има плавен преход от лева към единната валута, ще очакваме повече инвестиции, по-високо платени работни места. Заетите в държавната администрация ще получат увеличение, което е по-малко от това в частния сектор. Т.е. всички ще получат увеличение на заплатите“
— Румен Христов, лидер на СДС
Въпреки очакваното увеличение на заплатите, синдикатите обявиха протест пред Министерския съвет. Причината е предложението минималната работна заплата за 2026 г. да бъде 605 евро, което е по-малко от предварително обявените 620 евро.
По отношение на държавната администрация, Христов цитира данни, според които броят на заетите в публичната администрация е 558 000. Той направи сравнение с Гърция, където при население от 10 милиона администрацията е с горе-долу същия брой заети.
Вместо за съкращения, Христов предпочита да говори за оптимизация в публичния сектор. По негови думи, този процес е хубаво да започне и да приключи в рамките на три години. Целта е оптимизация на публичния сектор в рамките на три години.
Като допълнителен контекст от бюджета за 2026 г. става ясно, че Президентството ще получи увеличение на бюджета си с 253 хил. евро, като част от средствата са предвидени за заплати на нови шофьори и поддръжка на автопарк, преместен от НСО.
