Румъния забавя ход, България изпреварва: Икономически обрат в региона

Дългогодишното икономическо съревнование между България и Румъния претърпява обрат. Северната ни съседка, която доскоро водеше, сега изпитва сериозни икономически затруднения. България вече е изпреварваща по ключови икономически показатели, въпреки общото членство в ЕС и сходната история.

През третото тримесечие на 2025 г. Румъния отчете значително увеличение на разходите на домакинствата, надхвърлящо ръста на доходите. Средният месечен доход в Румъния достига 1850 евро на домакинство, но разходите нарастват с 15,2%. За сравнение, в България средните месечни разходи са 1082 евро и нарастват по-плавно. Тримесечният доход на човек у нас е 1881 евро, с 9,8% годишен ръст. Тези данни показват разлики в икономическата динамика на двете страни.

Допреди две години Румъния имаше 31% по-висок БВП от България. Средната годишна заплата там през 2023 г. беше 13 хиляди евро, докато у нас тя бе с около 10% по-ниска. Тази тенденция обаче се обръща. Румъния замрази заплати и пенсии, повиши ДДС и въведе здравни осигуровки за пенсионерите. Тези мерки са част от усилията за справяне с нарастващия бюджетен дефицит.

Инфлацията също играе ключова роля. В средата на 2025 г. тя достигна 10% в Румъния, докато в България беше 5,6%. Към края на годината инфлацията в Румъния спадна до 9,6%, а у нас – до 5%. Румъния не се подготвя за еврозоната, докато България работи активно в тази посока. Това е основна разлика, която влияе на икономическите политики.

В последно време все по-често се наблюдава как жители на Гюргево пътуват до Русе, за да зареждат гориво, а румънци посещават магазини в Северна България за по-евтини стоки. Това е показателно, предвид че Румъния въведе намален ДДС за храни още през 2015 г., а България премахна повечето си преференции от пандемията.

Средните работни заплати също подчертават промяната. През септември средната брутна заплата в Румъния е 1101 евро, докато в България тя достига 1319 евро. В IT сектора разликите са още по-големи: 2537 евро в Румъния срещу 2911 евро в България. Най-ниски остават заплатите в хотелиерството и ресторантьорството.

Икономическият подем на Румъния между 2015 и 2020 г. се оказа неустойчив, базиран на главоломно теглене на дълг. Това доведе до огромни бюджетни дефицити и нарастващ дълг. Бюджетният дефицит на Румъния е 8,4%, докато в България се очаква да бъде около 3-3,2% от БВП. Този висок дефицит е основна пречка за членството на Румъния в еврозоната, въпреки обществената подкрепа от 70%.

Европейската комисия очаква дефицит над 6% от БВП за Румъния през 2026 г., движен от високи разходи за отбрана и социални политики. Държавният дълг на Румъния е скочил от 35% през 2019 г. до 52% през 2024 г., с прогноза за 60% през 2026 г. Това създава сериозни фискални предизвикателства.

Затягането на коланите в Румъния започна в края на 2024 г. със замразяване на заплати в публичния сектор и пенсии. В средата на 2025 г. стандартната ставка на ДДС се повиши от 19% на 21%, а намалените ставки бяха консолидирани в 11%. Удвоен е и данъкът върху оборота на банките, а за пенсии над 3 хиляди леи са въведени здравни осигуровки. Повече за тези мерки можете да прочетете в свързана статия.

Въпреки текущото предимство на България, експерти предупреждават, че България рискува да повтори румънския сценарий, ако растежът се дължи предимно на държавни разходи без реално производство. Бизнесът у нас критикува липсата на диалог за Бюджет 2026 и отслабването на конкурентните предимства. Преминаването към евро през 2026 г. се очаква да затвърди позицията на България, докато Румъния продължава да се бори с високия си дефицит и предизвикателствата пред еврозоната, както прогнозира Le Monde.