Румъния в криза: Над 9000 съкратени заради високи данъци и енергийни цени, рецесията чука на вратата
По-високите данъци и ръстът в цените на енергията предизвикаха мащабни съкращения в Румъния, като от началото на годината работата си са загубили над 9 хиляди души — 30% повече спрямо 2024 г. Икономисти предупреждават за риск от рецесия, докато правителството предприема мерки за намаляване на бюджетния дефицит, очакван да достигне 8,4% в края на годината. Забавянето на ключови реформи, като специалните пенсии, заплашва страната със загуба на 230 млн. евро от Плана за възстановяване.
Румъния преживява значителна вълна от съкращения, предизвикана от комбинация от повишени данъци и рязък скок в разходите за енергия. От началото на годината над 9 хиляди души са загубили работата си, което представлява тревожно увеличение с 30% спрямо същия период на 2024 г. Увеличаването на ДДС и цените на тока доведе до осезаем спад в покупателната способност на румънците, което пряко рефлектира върху приходите на бизнеса и налага съкращаване на персонал.
Най-силно засегнати от тази тенденция са секторите на транспорта, IT индустрията, енергетиката и автомобилната промишленост. Кризата обаче не е ограничена само до частния сектор. В опит да овладее фискалния дисбаланс, правителството също предприема драстични мерки. Министърът на развитието Чеке Атила обяви мащабни съкращения в държавната администрация и полицията, като ще бъдат премахнати около 6000 позиции. Тези действия са част от втория пакет фискално-бюджетни мерки, лансирани от правителството на Илие Боложан, като общият план предвижда съкращения на над 40 000 работни места в местната и централната администрация.
Големи компании също допринасят за напрежението на пазара на труда. OMV например обяви съкращения на 2000 служители, като половината от тях са в румънското подразделение. Аурелиян Докия предупреждава, че негативната икономическа тенденция няма да спре скоро.
„За съжаление тази тенденция ще продължи до края на година и през 2026“
— Аурелиян Докия
Икономическите проблеми на Румъния са пряко следствие от усилията за намаляване на бюджетния дефицит, който се очаква да бъде около 8,4% в края на годината. Тази фискална нужда обаче е усложнена от политическата воля.
Важни реформи се бавят, включително тази за т.нар. специални пенсии и премахването на синекури в държавните институции. Изглежда, че румънските политици са склонни да не накърняват интересите на своите партийни клиентели, дори ако това означава страната да рискува да загуби 230 млн. евро от Плана за възстановяване, ако специалните пенсии останат в сила след 28 ноември.
Генералният секретар на Националния търговски съюз, Хорациу Райку, подчертава двойното негативно влияние на съкращенията върху държавния бюджет:
„Колкото повече хора са уволнявани, толкова повече намаляват приходите в бюджета от една страна. От друга страна на тези хора се плащат обезщетения за безработица за най-малко 6 месеца“
— Хорациу Райку, ген. секретар на Национален търговски съюз
Икономическите прогнози остават противоречиви. Флориан Либокор, главен икономист на BRD, предупреждава, че Румъния е изправена пред рецесия. Според него БВП би могъл да се свие с 0,6% през 2025 г., като свиването може да достигне 2% през 2026 г.. От другата страна, председателят на фискалния съвет на Румъния Даниел Даяну изразява по-умерен оптимизъм, считайки, че ще има ръст на БВП между 0 и 1%, макар и далеч под първоначално прогнозираното увеличаване от 2,5%.
Коментирайки сложната ситуация, президентът на Румъния Никушор Дан заяви, че болезнените мерки са необходими за фискалното здраве на държавата, като същевременно отбеляза, че все още има търсене на работна ръка в определени сектори:
„Тази фискална реконфигурация е неизбежна. За щастие, има търсене на работна ръка. виждате, че се налага да идват хора от Азия в определени сектори. На лично ниво, разбира се, е болезнено, но е необходимо“
— Никушор Дан, президент на Румъния
