Ротация в парламента: ГЕРБ и ИТН поискаха председателският пост да бъде споделен
ГЕРБ и ИТН официално поискаха ротационно председателство на Народното събрание след близо осемчасово заседание на Съвета за съвместно управление. Настоящата председателка Наталия Киселова призова за стабилност, въпреки че отказва да коментира оставка. Ключов приоритет пред парламента остава обсъждането на бюджета за 2026 г., който трябва да бъде първият изготвен в евро.
Народното събрание възобновява работата си, след като миналата седмица прекъсна заради липса на кворум. След проведеното заседание на Съвета за съвместно управление (ССУ) партиите гарантираха, че днес ще бъде осигурен необходимият брой депутати. Ротацията във властта остава основна тема, след като ГЕРБ и ИТН поискаха ротационно председателство на Народното събрание, въвеждайки промяна в правилата за работа.
Искането за ротация на председателския пост беше официално поставено от ГЕРБ и ИТН след близо осемчасово заседание на ССУ. Аргументът за промяната е нуждата от споделено управление на държавата между трите формации, подкрепящи кабинета. В заседанието, започнало в 8:30 часа сутринта, се включи и премиерът Росен Желязков.
Въпросът за ротацията се повдига, след като лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов публично критикува настоящата председателка Наталия Киселова. Борисов атакува преподавателката по конституционно право, като попита откъде накъде социалистите с 19 депутати ще имат председател. Преди това той заяви, че на Киселова ѝ стига една година на поста.
По време на посещението си в Кърджали Наталия Киселова коментира ситуацията и призова за държавническо мислене. Тя не се чувства обидена от Борисов и увери, че парламентът ще работи нормално. На въпрос дали е готова да подаде оставка, за да спадне напрежението във властта, Киселова попита: “Вие виждате ли напрежение?”.
„Докато съм председател на НС, ще изпълнявам задълженията си. В политиката динамиката е голяма. Според мен и според парламентарната група, към която принадлежа – БСП–ОЛ, въпросът за стабилността трябва да надделява над партийно-политическия егоизъм.“
— Наталия Киселова, председател на Народното събрание
Киселова отправи и критики относно начина, по който се е стигнало до кризата миналата седмица, когато Министерският съвет и парламентът не заседаваха поради липса на кворум.
„Миналата седмица е урок – урок за всички нас, че въпросите, които ни вълнуват, трябва първо да бъдат поставяни между колегите в ССУ, а след това да се търсят медиите.“
— Наталия Киселова, председател на Народното събрание
Междувременно една от партиите в „БСП – Обединена левица“ – ПД “Социалдемократи”, обяви, че напуска коалицията. Мотив за това е унижаването на Киселова, както и поканата към Делян Пеевски (ДПС-НН) да участва във властта. Самият Пеевски декларира, че ще подкрепя кабинета „Желязков“, без да участва.
Друга ключова тема на Съвета за съвместно управление беше бюджетът за 2026 година, който е първият, предвиден да бъде изготвен в евро. Разговорите по бюджета продължават и през следващите дни. В заседанието на ССУ участва и председателят на бюджетната комисия Делян Добрев, който обаче отказа коментар. Киселова потвърди, че бюджетът остава основен приоритет.
„Разбира се, бюджетът в следващите седмици и месеци е най-важният въпрос. Всичко ще бъде насочено към това да се преодолеят онези недоизказани неща, които притесняват някои от колегите.“
— Наталия Киселова, председател на Народното събрание
В предварителната програма на депутатите са включени два важни законопроекта. Предстои разглеждането на Закона за ВиК, чиято цел е да подобри нормативната база за водоснабдяване в страната с единна уредба. Депутатите трябва да разгледат и Законопроекта за ратифициране на Споразумението между България и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). От началото на дейността си ЕБВР е финансирала 307 проекти за повече от 4 милиарда и 700 милиона евро в България.
Работата на Народното събрание ще продължи след осигурен кворум, а правителството също поднови своята дейност. Министерският съвет проведе редовно заседание, което продължи 53 минути. На него беше взето решение за отпускане на еднократна помощ в размер на 15 хиляди лева за близките на загиналите при потопа в Елените.
