Росен Желязков и българска делегация участват в Мюнхенската конференция по сигурността
Премиерът в оставка Росен Желязков води българска делегация на 62-рата Мюнхенска конференция по сигурността. Форумът събира световни лидери за обсъждане на трансатлантическите отношения и европейската отбрана.
Росен Желязков СНИМКА: МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
Министър-председателят в оставка Росен Желязков ще участва в 62-рата Мюнхенска конференция по сигурността, която започва на 13 февруари 2026 г. Глобалният форум в германския град е признат за водеща платформа за дебати на високо равнище и ключови двустранни срещи по въпросите на международния ред.
Българската делегация включва още министъра на отбраната в оставка Атанас Запрянов, началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов и вицепрезидента Илияна Йотова. В рамките на събитието премиерът Желязков планира стратегически разговори с бизнес лидери, сред които главният изпълнителен директор на Rheinmetall AG Армин Папергер и ръководителят на Шварц Групе Герд Хшановски. Това посещение е част от активната външна политика на кабинета, след като наскоро премиерът Желязков замина за Лондон за участие в инициативата „Берлински процес“.
Конференцията в хотел Bayerischer Hof ще събере близо 60 държавни и правителствени ръководители и над 450 високи участници. Основните теми на тазгодишното издание са фокусирани върху европейската отбрана и бъдещето на трансатлантическите отношения. Дискусиите се провеждат на фона на засилено напрежение, породено от ерозията на международните норми и регионалните конфликти. Специален акцент в Мюнхенския доклад за 2026 г. е поставен върху опасенията от нов световен ред, разделен на сфери на влияние.
За четвърта поредна година Русия не е поканена да участва във форума, като организаторите продължават линията на изолация на Москва след събитията от 2022 г. Вместо това вниманието е насочено към укрепване на сътрудничеството в рамките на НАТО. Темата е особено актуална, тъй като източният фланг на Алианса призовава за засилена отбрана в отговор на съвременните заплахи.
Програмата предвижда и дебати за технологичните предизвикателства и възраждането на многостранната дипломация. Очаква се европейските лидери да формулират единен отговор на променящата се американска външна политика и нарастващото влияние на глобалните конкуренти на Изток.
