Ронан МакДонъл: Американецът, който превърна Видин в свой дом и вдъхновение за учениците

Часът на Ронан МакДонъл започва с провокативен въпрос към учениците от 8А клас. „Какво би направил, ако знаеше, че няма да се провалиш?“. Младежите в ГПЧЕ „Йордан Радичков“ отговарят смело. Те мечтаят за собствен бизнес, волейболни кариери или успехи в баскетбола. Сцената напомня на вдъхновяващ американски филм, но действието се развива в сърцето на Видин.

Ронан МакДонъл започва да преподава в ГПЧЕ „Йордан Радичков“ от септември 2025 г. по програмата Фулбрайт. Той е родом от Калифорния и носи със себе си опита от Ню Орлиънс и Сан Диего. Младият учител вярва в силата на човешката свързаност.

Обичам да създавам общност, където и да съм. Независимо дали е колежът ми в Ню Орлиънс, у дома в Сан Диего или тук. Харесва ми да се свързвам с хората

казва МакДонъл. Пътят му до Северозапада е изпълнен с изненади. Когато кандидатства за България, той дори не знае името на столицата.

Ронан разказва за първата си среща с българската действителност в софийско такси. Шофьорът остава шокиран от крайната му дестинация. „Защо, по дяволите, би отишъл там?!“, пита той и набива спирачки. Много хора го предупреждават да не заминава за Видин. Днес американецът е на съвсем друго мнение. Той е посетил над 20 държави, но твърди, че няма място като Видин.

Кандидатствах за България, без дори да знам столицата. Кацнах в София и се качих в такси. Шофьорът ме пита откъде съм — Калифорния. А какво правя — учител съм. Къде — Във Видин. Наби спирачки, обърна се и каза: „Защо, по дяволите, би отишъл там?!“ През следващата седмица още много хора ме питаха същото. Предупреждаваха ме да не ходя. Но честно — бил съм в над 20 държави и навсякъде из САЩ. Казвам ви, няма място като Видин! Ако имате шанс, посетете го. Тук открих невероятна общност — хората са добри и трудолюбиви. Много се гордеят с Видин и просто искам да им отдам заслуженото, като представям този град

споделя Ронан.

Американецът живее в типична българска панелка и обожава местната кухня, особено лютеницата и шарената сол. За него архитектурата на панелните блокове е екзотична и уютна. Той често хапва кебапчета и кюфтета с пресен хляб от пазара. Ронан признава, че първата му дума на български е била „извинете“. Чужденецът бързо научава, че това е най-важната дума за оцеляване.

В часовете му липсва строгата дисциплина, но присъства творчеството. Учениците Цветомира и Никол ценят възможността да опознаят Америка от първо лице. Те не учат само суха граматика.

В часовете с тях ние не изучаваме граматиката на английски и това, което правим по принцип, а за културата на тяхната държава, на нашата. Правим сравнения, упражняваме си езика, което е много полезно

допълва Никол.

Ронан често пуска музика в клас. Той се опитва да запали учениците по кънтри стила. Въпреки че някои учители забраняват слушалките, американецът насърчава забавлението.

Ронан винаги разнообразява и всеки час се запомня. Всичките игри, които той прави, винаги ни забавляват и ни научават на нещо ново. Обича да смесва американските футболни мачове, които за нас са коренно различни. Обича да показва как е да живееш там, да си имаш университет там и като цяло живота в Америка показва в съвсем различна светлина от това, което ние вече знаем за Америка

споделя Цветомира.

Работата на помощник-учителя не винаги е лесна. Понякога учениците са изморени или шумни. Докато в обществото се води дебат за това как агресията сред учениците се превръща в модел, Ронан залага на автентичната връзка. Той споделя забавни моменти в социалните мрежи. Веднъж ученик му казал, че изглежда като човек без пукната пара, въпреки стилните му дрехи.

МакДонъл инициира проект за обновяване на баскетболно игрище във Видин по дизайн на негова ученичка. Той е създал и баскетболен клуб за младежите. Ронан иска да върне любовта, която е получил от града. Събраните средства ще превърнат занемареното игрище в модерно и цветно пространство.

След часовете учителят води клуба по дебати. Там учениците се учат на критично мислене и ораторско майсторство. Мариана Николова и Ния Мариянова обсъждат актуални световни теми. Те вярват, че е важно да уважават чуждото мнение.

Образователната система ни е такава, че просто чуждо мнение не се приема. Примерно по литература учим за дадено произведение. То по учебен материал си е дадено ето така, така и така. Ето това значит това, а другото – това. Но то е изкуство, то е интерпретация на човека… И според мен това е много грешно в нашата система. В този случай се поощрява повече да се съгласяваш с нещата, които ти се казват

казва Ния.

Учениците настояват за промени в системата. Те искат предмети, които ги подготвят за реалния живот. Темите за данъци и имоти са по-важни за тях от заучените фрази. Ронан подкрепя тези искания. Той вярва, че училището трябва да помага на децата да открият себе си.

За мен най-важната задача на училището е да осигури среда, където можеш да се превърнеш в човека, който ти е писано да бъдеш

заключава помощник-учителят.