Рисковете пред световната икономика през 2026 г.: Търговски войни, дългове и AI балон

През 2026 година световната икономика е изправена пред сериозни предизвикателства. От търговски спорове до натрупани дългове и опасения за възможен крах на изкуствения интелект, тези рискове могат значително да забавят глобалния растеж. През 2025 г. вече наблюдавахме търговски конфликти, колеблив растеж, упорита инфлация и нарастващи държавни дългове. Тези проблеми не изчезнаха с настъпването на новата година.

Въпреки устойчивостта си, световната икономика остава уязвима, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Прогнозите сочат спад на световния растеж от 3,2% през 2025 г. до 2,9% през 2026 г. Тази ситуация изисква внимателно наблюдение и адекватни мерки от страна на правителствата и централните банки.

Митническата политика на САЩ и търговските войни

През април американското правителство под управлението на Доналд Тръмп внесе значителна несигурност с въвеждането на нови мита. Целта беше пренареждане на търговските потоци и намаляване на американския бюджетен дефицит. Пазарите реагираха с турбуленции и корекции във веригите за доставки. Средната американска митническа ставка нарасна от 2,5% до 17,8%, което е най-високият показател от 1934 г. насам, според експерти от университета „Йейл“.

Предстои Върховният съд в САЩ да се произнесе дали търговската политика на Тръмп е правомерна. Много наблюдатели очакват митата да бъдат определени като неправомерни. Въпреки това правителството може да наложи някои мерки по други начини. Американските мита ще останат централна тема и през 2026 г.

Напрежението между САЩ и Китай

Конфликтът между САЩ и Китай продължава да бъде в центъра на вниманието. Въпреки 12-месечното споразумение, сключено през октомври, основните икономически и стратегически спорни моменти остават неразрешени. Раджив Бисвас, анализатор на икономическите рискове, коментира:

Това прилича повече на примирие, отколкото на трайно мирно споразумение, което да сложи край на търговската война между САЩ и Китай.

Бисвас допълва, че САЩ и Китай са в геостратегическа конкуренция, стимулираща вражда в области като отбранителните технологии и модерни индустрии. Поглед напред: Събитията, които ще бележат следващите 365 дни, включват именно тези геополитически предизвикателства. Очакват се засилени мита, санкции и други икономически мерки в ключови области като изкуствения интелект, квантовите компютри и роботиката.

Структурни слабости на китайската икономика

Въпреки напрежението със САЩ, експертите очакват китайската икономика да отбележи ръст от 5% през 2026 г. Страната обаче е изправена пред структурни предизвикателства: застаряващо население, намаляваща продуктивност на капиталите и свръхкапацитети в много браншове. Икономистът Нийл Шеринг обяснява, че китайският модел на растеж продължава да дава предимство на търсенето, което води до хронични свръхкапацитети и трайно слаби потребителски разходи. Правителството обяви мерки за укрепване на вътрешното потребление и стабилизиране на пазара на недвижими имоти, но дисбалансът вероятно ще продължи и през 2026 г.

Икономистката Алисия Гарсия Хереро от Natixis очаква митата на Тръмп да засегнат азиатската икономика още по-сериозно през 2026 г. Това се дължи най-вече на нарастващото геополитическо напрежение и фрагментираните търговски структури в региона. Допълнително, геополитическата фрагментация остава централен риск, който ще отслабва глобалната търговия и движението на капитали и технологии.

Инфлация и високи дългове

Инфлацията в големи части от света, включително САЩ и Европа, остава висока заради митата. Новите търговски бариери и нарушения във веригите за доставки могат допълнително да повишат ценовия натиск. Централните банки са изправени пред дилема: по-високите лихвени равнища могат да намалят инфлацията, но същевременно да отслабят растежа и да затруднят изплащането на задълженията. Много задлъжнели и финансово слаби държави ще усетят това особено силно. В еврозоната, например, Франция обсъжда непопулярни мерки за икономии за стабилизиране на дефицита.

В последните анализи се подчертават и опасенията за нов подем на инфлацията заради огромните капиталови разходи за AI инфраструктура. Инвеститорите говорят за „инфлация, породена от изкуствения интелект“, свързана с масирани инвестиции в чипове, центрове за данни и енергийни мрежи. Фискалната политика също се очертава като самостоятелен риск, тъй като големите бюджетни дефицити и политическият натиск за нови стимули могат да влязат в конфликт с целта на централните банки да удържат инфлацията.

Бумът на изкуствения интелект: Балон или революция?

На изкуствения интелект (ИИ) продължават да се възлагат големи надежди. Големите американски технологични фирми планират да инвестират стотици милиарди долари в изграждането на изчислителни центрове и друга инфраструктура. Браншът ще продължи да бъде стимулатор на растежа. Нервността на пазарите обаче расте, тъй като много вложители се съмняват в дългосрочната възвръщаемост на тези инвестиции. Някои експерти предупреждават за вероятен „сапунен мехур“, чието спукване може да доведе до пазарна криза.

Икономистката Гарсия предвижда структурна и продължителна революция, предизвикана от ИИ, но паралелно предупреждава за сериозни рискове. При внезапен срив на високотехнологичните акции, инвестициите в изкуствения интелект също могат да рухнат, с тежки последствия за американската икономика и глобалния растеж. Допълнителни анализи за 2026 г. подчертават, че освен балона при ИИ и високия дълг, експертите посочват още разточителни фискални стимули в САЩ, нови сътресения на имотните пазари, шокове при цените на петрола и проблеми в електропреносните мрежи. Тези фактори могат да забавят растежа и да върнат инфлационния натиск.

Въпреки тези песимистични сценарии, други анализи за 2026 г. предполагат, че инфлацията в развитите икономики вероятно ще продължи да се нормализира, а централните банки ще водят по-предпазлива, но не толкова рестриктивна политика. Това може да омекоти част от описаните рискове.