РИМ – Благоевград търси помощ от поколенията за разпознаване на десетки архивни снимки

Регионалният исторически музей (РИМ) в Благоевград отправя призив към обществеността за съдействие. Инициативата цели разпознаването на личности, заснети на десетки стари снимки, открити в музейните хранилища. Тези кадри, разказващи хиляди истории, остават без контекст. Музейните служители не разполагат с информация нито кой е заснет, нито къде и кога са направени въпросните фотографии.

Инициативата за разпознаване на архивни снимки е част от по-широката стратегия на музея за привличане на обществеността към съхранението на културно-историческото наследство. Музеят, известен с богатите си колекции и археологически паметници, документиращи хилядолетната история на региона, използва колективната памет за попълване на липсващите данни.

За да достигнат до максимален брой хора, от музея залагат на дигиталните канали. Силвия Домозетска, уредник, връзки с обществеността, обяснява, че социалните мрежи са ключови в този процес.

„Най-лесният начин да стигнат до хората е чрез социалните мрежи и публикуваме по няколко снимки през определено време и очакваме от хората да разпознаят някого.“

— Силвия Домозетска, уредник, връзки с обществеността

Ръководството на РИМ – Благоевград апелира специално към младите хора. Те могат да покажат архивните снимки на своите роднини – баби, дядовци или родители, които биха могли да съживят спомени и да разпознаят лица или места.

Кампанията демонстрира успехи. Въпреки че някои от новите публикации все още не са получили отклик, предишни инициативи са довели до значими резултати.

„Имаме, да. Конкретно за някои от снимките, които сме публикували. Тези, все още не, но за тези, които публикувахме във връзка с възстановката „Някога в Горна Джумая“, вече имаме много нови снимки и много нови истории.“

— Силвия Домозетска, уредник, връзки с обществеността

Това показва, че инициативата е активна и продължава да се развива. Всеки, който разпознае човек или място, може да се свърже с РИМ – Благоевград директно чрез социалните мрежи.

Музеят, който е част от 100-те национални туристически обекта и се намира в етнографския квартал „Вароша“, подчертава своята културна и историческа значимост. Чрез събирането на информация от гражданите се цели историята да бъде съхранена чрез общата памет на поколенията, попълвайки критичните липсващи данни за места и събития от миналото на Горна Джумая и региона. Ключовият проблем остава, че за повечето кадри служителите на музея нямат никаква информация – нито кой е заснет, нито къде и кога са направени.

Вижте също: „Стоичков-Филмът“: Най-голямото изпитание за екипа не е публиката, а одобрението на Камата

Вижте също: България и Виетнам задълбочават отбранителното си партньорство с Писмо за намерение

Вижте също: Руи Мота: Трябва да отговорим на физическата мощ на „Йънг Бойс“ с агресивност и отборна игра

Вижте също: Матилда Матева и Емилиян Георгиев станаха президент и вицепрезидент за един ден в рамките на инициативата „Мениджър за един ден“